Читать «Убийството във Феъруел» онлайн - страница 6

Той изпуфтя и се развика ядосано:

— Изобщо не ме е грижа за вашия негър! Грижата ми е да не ме убият!

— Казахте ли на хората на шерифа? — попитах с надеждата да прикрия, че започвам да се вбесявам.

— И това направих. Каква полза? Той не ме ли заплаши? Каза, че е дошъл да види как умирам. Казано от него по неговия начин, това е заплаха. Но за шерифа не е. Тероризира хората ми. Имам ли доказателства? Според шерифа нямам. Иди, че се разправяй с идиоти! За какво са ми доказателства? Аз като че ли не знам. Отпечатъци от пръсти ли трябва да му остави? Накрая шерифът предложи да го държи под око. „Под око“, представете си. Имам двайсет души, прислуга и работници на полето, с четирийсет очи. И какво? Онзи влиза и излиза, когато си поиска. Под око!

— Как стана това с ръката на Ринго?

Кавалов нервно тръсна глава и с резки движения започна да реже агнешкото си.

— Тук няма какво да кажем. Аз го ударих пръв. — Ринго огледа очуканите си кокалчета. — Не предполагах, че е такъв здравеняк. А може и да съм изгубил вече форма. Във всеки случай поне десетина души видяха, че го фраснах в ченето, преди той да отвърне. Сбихме се посред бял ден пред пощата.

— Кой е този капитан?

— Не е той — намеси се прислужникът с болнавата физиономия, — а онзи черен дявол.

Ринго продължи:

— Казва се Шери, Хю Шери. Преди дванайсет години, през хиляда деветстотин и седемнайсета, беше капитан от британската армия в щаба в Кайро. Полковникът — Долф кимна към тъста си — въртеше черна борса с военните доставки. Шери трябваше да е боен офицер. Нямаше ум за щабна работа. Не беше достатъчно страхлив. Някой реши, че Кавалов не би натрупал толкова пари, ако Шери е бил по-внимателен. Знаеха, че Шери не е спечелил нищо за себе си. Въпреки това го уволниха, а Кавалов просто го помолиха да изчезне.

Кавалов вдигна глава от чинията, за да обясни.

— По време на война такава е търговията. Нямаше да ме пуснат, ако съм направил нещо, заради което трябва да ме задържат.

— И сега, дванайсет години след като заради вас са го изритали позорно от армията — заключих аз, — идва тук, заплашва, че ще ви убие, както сте си втълпили, и всява паника сред хората ви. Така ли?

— Не е така! — захленчи Кавалов. — Изобщо не е така. Не го изхвърлиха заради мен. Аз съм търговец. Видя ли възможност за печалба, използвам я. Ако някой ме оставя да спечеля и това ядосва неговите началници, какво ме засяга мен? Освен това не съм си втълпил, че ще ме убие. Аз го знам.

— Опитвам се да си изясня нещата.

— Няма нищо за изясняване. Някакъв побъркан е решил да ме пречука. От вас се иска да му попречите. Не е ли съвсем просто?

— Съвсем просто е — съгласих се и прекратих напъните си да разговарям е него.

Кавалов и Ринго пушеха пури, а госпожа Ринго и аз — цигари с crème de menthe, когато в стаята се втурна червендалестата руса жена в сивата вълнена рокля.

Гледаше ококорено и мрачно.

— Антъни каза, че горната нива гори — обяви тя.

Кавалов прегриза пурата си и ме изгледа остро. Станах.

— Как да стигна до там? — попитах.

— Аз ще дойда с вас — каза Ринго и се надигна.