Читать «Убийството във Феъруел» онлайн - страница 4

Мъжът с баритона й беше съпруг. Казваше се Ринго. Беше шест-седем години по-възрастен от нея, нито висок, нито як, но добре сложен. Лявата му ръка беше в шини и висеше на превръзка през врата. Кокалчетата на дясната му ръка бяха натъртени. Имаше слабо, скулесто и умно лице, с блестящи тъмни очи с много бръчки около тях и добре оформена волева уста.

Подаде ми наранената си десница, повдигна превързаната си ръка към мен, ухили се и каза.

— Съжалявам, че пропуснахте това, но следващите геройства ги оставям на вас.

— Как стана? — попитах.

Кавалов вдигна месеста длан.

— Ще имаме достатъчно време за това след ядене — обяви той. — Хайде сега да вечеряме.

Минахме в малка трапезария в зелено и кафяво, където беше наредена малка четвъртита маса. Седнах срещу Ринго. Разделяше ни сребърна кошничка с орхидеи, поставена в средата на масата между високи сребърни свещници. Госпожа Ринго седна от дясната ми страна, а Кавалов — от лявата. Когато Кавалов се настани, видях очертанията на автоматичен пистолет в задния му джоб.

Сервираха ни двама мъже. Храната бе в изобилие, а и готвачът беше на равнище. Имаше хайвер, някакъв бульон, писия, картофи и желе от краставици, печено агнешко с варена царевица и грах, аспержи, дива патица, царевични сладки, салата от домати и артишок, и портокалов сладолед. Пихме бяло вино, кларет, бургундско, кафе и crème de menthe.

Кавалов почти преяде. И ние гледахме да не останем по-назад.

Кавалов пръв наруши собственото си нареждане да не говорим за ядовете му, преди да сме омели масата. Когато свърши със супата, остави лъжицата и заяви:

— Аз не съм хлапак. Не могат да ме уплашат.

Светлите му, разтревожени очи примигнаха войнствено срещу мен, устните му потрепваха между мустаците и брадичката.

Ринго му се усмихна, приятелски. Лицето на госпожа Ринго остана спокойно и разсеяно, сякаш нищо не бе казано.

— Какво трябва да ви плаши? — попитах.

— Нищо — рече Кавалов. — Нищо, освен куп идиотски и съвсем безсмислени номера и ефекти.

— Наричайте го както искате измърмори глас зад гърба ми. — Но аз видях с очите си.

Беше на единия от мъжете, които ни сервираха — болнав на вид младеж с бледо издължено лице и тънки устни. Говореше с кротка упоритост, без да вдига очи от чинията, която слагаше пред мен.

Тъй като неговата забележка не направи впечатление на никого, аз се обърнах пак към Кавалов. Той тъкмо почистваше една писия с ръба на вилицата си.

— За какви номера и ефекти става дума? — попитах. Кавалов остави вилицата и опря китки в ръба на масата. Изтри устните си и се надвеси над чинията към мен.

— Представете си — той сбърчи чело и голото му теме се опъна напред, — че сте навредили на някого преди десет години.

Той завъртя китки и ръцете му легнаха с дланите нагоре върху бялата покривка.

— Навредили сте му по обикновени делови причини — заради печалба, нали разбирате? Никакво лично отношение. Дори не го познавате добре. Представете си сега, че този човек идва при вас след всичките тези десет години и ви казва: „Дойдох да видя как умираш.“ — Дланите му се захлупиха — Е, какво ще си помислите?