Читать «Убийството във Феъруел» онлайн - страница 5

— Във всеки случай няма да си помисля, че се налага да хукна да умирам заради неговия мерак — отвърнах.

Напрежението изчезна от лицето му и то стана непроницаемо. Той примигна един-два пъти насреща ми, после се захвана с рибата. Погледна ме отново, когато сдъвка и преглътна и последното парченце от писията. Бавно поклати глава, ъглите на устата му сочеха надолу.

— Този отговор не беше най-подходящият — каза. После сви рамене и разпери пръсти.

— Както и да е, вие ще трябва да се оправяте с този капитан Котка-и-мишка. За това съм ви наел.

Кимнах.

Ринго се усмихна и потупа превързаната си ръка.

— Пожелавам ви повече късмет с него, отколкото имах аз.

Госпожа Ринго се пресегна и с върха на пръстите докосна за миг китката на мъжа си.

Попитах Кавалов:

— Тази вреда, която трябваше да си представя, че съм нанесъл, голяма ли беше?

Той стисна устни и направи колебливо движение с дясната си ръка.

— О…, ами… провалих го.

— Тогава можем да приемем, че вашият капитан наистина крои нещо, нали?

— Мили Боже! — възкликна Ринго и пусна вилицата си. — Не мисля, че ми строши ръката само за да стане по-весело.

Зад гърба ми мрачният прислужник осведоми своя колега:

— Пита дали капитанът наистина крои нещо.

— Чух — отвърна му онзи навъсено. — Много ще ни помогне, няма що.

Кавалов потропа с вилица по чинията си и погледна сърдито двамата.

— Стига — сряза ги той. — Къде е печеното? — Посочи с вилицата дъщеря си. — Чашата й е празна. — И съсредоточи вниманието си върху прибора. — Вижте само как се грижат за среброто ми — оплака се и ми протегна вилицата. — Не е почиствано като хората от един месец.

Накрая остави вилицата. Бутна чинията си напред, за да освободи място за ръцете си. Наведе се изгърбен над тях. Въздъхна. Намръщи се. Гледаше ме.

— Слушайте — изцвили. — Аз да не съм глупак? Щях ли да искам детектив чак от Сан Франциско, ако не ми трябва? Щях ли да плащам вашите цени, когато за половината пари мога да докарам цял взвод прилични детективи? Щях ли да си поръчам най-добрия, когото мога да си осигуря, колкото и да е скъп, ако не бях наясно, че този капитан е страшно опасен?

Не отговорих нищо. Седях спокойно и демонстрирах внимание.

— Чуйте — изцвили пак той. — Това не е първоаприлска шега. Този капитан е решил да ме убие. Дошъл е тук да ме убие. И ще ме убие, ако някой не го спре.

— Какво толкова е направил досега? — попитах.

— Не е там работата. — Кавалов заклати нетърпеливо плешивата си глава. — Не искам от вас да оправяте нещо, което е направил. Искам да му попречите да ме убие. Какво толкова е направил? Ами тероризира жестоко хората ми. Счупи ръката на Долф. Това е направил толкова, щом ви интересува.

— Откога продължава това? От колко време е тук? — продължих с въпросите.

— От една седмица и два дни.

— Вашият шофьор каза ли ви за чернокожия, когото видяхме на пътя?

Кавалов сви устни и кимна замислено.

— Когато се върнах, беше изчезнал.