Читать «Убийството във Феъруел» онлайн - страница 15

Остана по-малко вероятният вариант с автомобила. Големите таксиметрови фирми и тези за коли под наем не можаха да ни зарадват. Онази нощ между десет и дванайсет били откраднати четири лични автомобила. Два от тях били намерени в града сутринта — те не са могли да отидат до Феъруел и да се върнат. Един бил пипнат на следващия ден в Сан Диего. И той отпадаше. Четвъртият — закрит пакард, все още не бе открит. Раздадохме още веднъж картички с описанието му.

Беше доста трудно да стигнем до всички малки таксиметрови фирми и гаражи, а имаше и хора, които даваха личните си автомобили под наем само за една нощ. За да обхванем и тях, пуснахме обяви във вестниците.

Не получихме никаква информация, но ровенето в тази посока — дали нашите хора са били в града няколко часа преди убийството — даде друг резултат.

В Сан Педро (морско пристанище на Лос Анджелес, на трийсет и пет километра от града) в един часа в нощта на убийството арестували някакъв негър. Негърът говорел лошо английски, но имал документи, че е Пиер Тизано, френски моряк. Прибрали го за пиянство и нарушаване на реда.

Полицаите в Сан Педро казаха, че снимката и описанието на човека, когото знаехме като Маркъс, напълно отговарят на пияния моряк.

Полицаите в Сан Педро ни казаха и още.

Тизано го хванали в един часа. Малко след два се появил бял мъж, който се представил като Хенри Съмъртън и опитал да измъкне негъра под гаранция. Дежурният сержант му казал, че до сутринта не може да се направи нищо, пък и по-добре било пияният Тизано да се наспи, вместо да става. Съмъртън се съгласил, останал на приказки със сержанта повече от половин час и към три си отишъл. Сутринта в десет се върнал да плати глобата на негъра. Двамата тръгнали заедно.

Полицаите от Сан Педро твърдяха, че Хенри Съмъртън е Шери от снимката и описанието, но без мустаци.

Подписът на Хенри Съмъртън в регистрационната книга на хотела, където отишъл между двете посещения в участъка, напълно съвпадаше с почерка от бележката до собственика на бунгалото.

Беше доста сигурно, че Шери и Маркъс са били в Сан Педро — на девет часа път с влак от Феъруел — по времето, когато Кавалов е бил заклан.

Когато става въпрос за убийство, доста сигурно не е достатъчно сигурно. Взех сержанта от Сан Педро с мен на север и му показах двамата мъже.

— Те са, същите — заяви той.

8

Прокурорът изгриза до дъно и ноктите на палците си.

Шерифът имаше объркания вид на дете, което е държало балон в ръката, чуло е пукот и сега се чуди къде е изчезнал.

Аз се правех, че всичко ми е ясно.

— Сега сме там, откъдето започнахме — оплака се недоволно областният прокурор, сякаш бяхме виновни всички, с изключение на него. — Само дето пропиляхме толкова време.

Шерифът нито го погледна, нито каза нещо. Аз се престраших:

— О, не бих казал. Постигнахме известен напредък.

— Какъв?

— Знаем, че Шери и слугата му имат алиби.

Прокурорът изглежда помисли, че го подигравам.

Не обърнах никакво внимание на обидените му гримаси и попитах:

— Какво ще ги правите сега?

— Какво мога да ги правя, освен да ги пусна? С тях се провалихме.