Читать «Убийството във Феъруел» онлайн - страница 13

— Не знам. — Питах се дали пък Маркъс не е левак. — Открихте ли ножа?

— Няма и следа от него. Не намерихме и нищо друго, нито отвън, нито вътре. Странно, Кавалов е бил много наплашен, а не се е затворил по-здраво. Прозорците бяха отворени. Всеки е могъл да влезе през тях със стълба. Вратата също не е била заключена.

— Причините може да са много. Той…

На вратата застана един от помощниците му, рус здравеняк, и докладва:

— Намерихме ножа.

Двамата с шерифа излязохме и тръгнахме след помощника покрай къщата, откъм стаята на Кавалов. Острието на ножа бе забито в пръстта между няколко храста до пътеката, която водеше надолу към постройките за работниците.

Дървената му дръжка, боядисана в червено, беше леко наклонена към къщата. Острието бе леко изцапано с кръв, пръстта почти го бе изтрила. По дръжката нямаше кръв, нито отпечатъци от пръсти.

В меката земя около ножа липсваха следи от стъпки. Явно оръжието е било хвърлено в храстите.

— Мисля, че нямаме повече работа тук — заяви шерифът. — Никой от хората не изглежда замесен в тази работа. Да вървим да търсим този капитан Шери.

Отидохме до селото. В пощата научихме, че Шери е оставил адрес за кореспонденция: До поискване, Централна поща, Сейнт Луис, Монтана. Докато бил във Феъруел, за него не пристигнало нито едно писмо.

В телеграфната служба ни казаха, че Шери нито е изпращал, нито е получавал телеграми. Аз изпратих една до бюрото ни в Сейнт Луис.

От цялото ровене из селото разбрахме само, че повечето лентяи са видели Шери и Маркъс да се качват на влака в два и десет.

Преди да тръгнем обратно за къщата на Кавалов, от Лос Анджелес пристигна телеграма за мен:

Сандъците и чантите на Шери в багажното тук още непотърсени държим ги под наблюдение.

Когато се върнахме, видях Ринго във фоайето и го попитах:

— Шери левак ли е?

Той се замисли, после поклати глава.

— Не си спомням. Възможно е. Ще питам Мириам. Тя може би знае… жените помнят такива неща.

След малко се зададе по стълбите и пак клатеше глава:

— Почти еднакво използвал и двете си ръце, но по-често лявата. Защо?

— Докторът смята, че е извършено с лява ръка. Как е госпожа Ринго?

— Мисля, че започна да преодолява ужаса, благодаря.

В събота през целия ден никой не потърси багажа на Шери в Лос Анджелес. Късно следобед шерифът обяви официално, че Шери и негърът се издирват за убийство и същата вечер двамата взехме влака на юг.

В неделя сутринта отворихме багажа на Шери в присъствието на няколко полицаи от управлението в Лос Анджелес. В него имаше само дрехи и лични вещи, които не ни говореха нищо.

Пътуването се оказа безполезно.

Върнах се в Сан Франциско и размножих и разпространих купища обяви.

Минаха две седмици, през които обявите не допринесоха с нищо, ако не се смята обичайната порция фалшиви тревоги.

Накрая полицията в Споукейн спипа Шери и Маркъс в едно общежитие на Стивънс Стрийт.

Неизвестно лице се обадило и съобщило, че някой си Фред Уилямс живеел там, почти всеки ден го посещавал тайнствен негър и двамата се държали много подозрително. Полицаите от Споукейн бяха получили обявата за издирване и когато видели върху копчетата за ръкавели и носните кърпички на Фред Уилямс инициалите X. Ш., всичко им станало ясно.