Читать «Убийството във Феъруел» онлайн - страница 14

След два часа въртене на шиш Шери признал кой е, но отрекъл да е убивал Кавалов.

Двама от хората на шерифа отидоха на север и докараха затворниците в окръжния пандиз.

Шери бе обръснал мустаците си. Нищо в изражението и гласа му не показваше дори най-малка тревога.

— Знаех, че няма какво повече да чакам след онзи сън — повтаряше той, — затова си тръгнах. После, като научих, че сънят се е сбъднал, сетих се, че ще ме подгоните… сякаш някой може да избяга от сънищата си… и… хм… потърсих укритие.

Той тържествено повтори на шерифа и областния прокурор историята с гласа от портокаловото дърво. Журналистите много я харесаха.

Шери отказа да съобщи къде е ходил и какво е правил през това време.

— Не, не — заяви той. — Съжалявам, но не мога да кажа. Току-виж ми се наложило някога пак да го направя, не бива да си издавам номерата.

Не искаше да ни каже къде е бил в нощта на убийството. Бяхме почти сигурни, че е слязъл от влака преди Лос Анджелес, въпреки че кондукторите и охраната не можаха да ни съобщят нищо.

— Извинявайте, момчета — упорстваше той, — но като не знаете къде съм бил, откъде сте сигурни, че съм бил на местопрестъплението?

Още по-трудно ни беше с Маркъс. Неговата формула беше:

— Не разбира английски много добър. Пита capitaine. Аз не знае.

Областният прокурор изгуби куп време да обикаля кабинета си, да гризе нокти и да ни предупреждава яростно, че обвинението ще се срине напълно, ако не успеем да докажем, че Шери или Маркъс са били близо до къщата на Кавалов преди, в или след часа на убийството.

Само шерифът въобще не допускаше, че ръкавите на Шери са пълни с аса. Виждаше го вече обесен.

Шери си взе адвокат — ловък на вид блед мъж с очила с рогови рамки и тънка нервна уста. Казваше се Шефер. Той ни оглеждаше, усмихнат и на себе си, и на нас.

Когато на областния прокурор му останаха само ноктите на палците и започна работа и по тях, взех назаем една кола от Ринго и тръгнах по маршрута на железопътната линия на юг, за да се опитам да разбера къде е слязъл Шери. Разбира се, бяхме щракнали двете мутри, та носех и снимките им със себе си.

Показвах проклетите снимки по всички гари от Феъруел до Лос Анджелес, обиколих всички села на трийсетина километра от двете страни на линията, ходих от къща на къща. И нищо.

Нямаше улики, че Шери и Маркъс не са минали през Лос Анджелес.

Влакът им е пристигнал в Лос Анджелес в десет и половина вечерта. Тогава не е имало обратен влак, с който да се върнат във Феъруел, за да убият Кавалов в установеното от следствието време. Оставаха две възможности — да са се върнали със самолет, и то доста по-бързо, или да са отишли с кола, макар да не изглеждаше вероятно.

Първо проверих версията за самолета, но не можах да открия нито един пилот, който да е возил пътник онази нощ. Заедно с полицаите от управлението в Лос Анджелес и няколко детективи от бюрото ни в града разпитахме всички собственици на самолети — държавни и частни. Отвсякъде отговорът беше „не“.