Читать «Горчива орис» онлайн - страница 5

Бъбренето на приятелите им напомняше повече на коктейл, Франк Уилс се грижеше за гостите в дневната, а Джон стоеше при другите отвън под жаркото юлско слънце. Грейс сервира лимонада и чай с лед, баща й изнесе вино и въпреки броя на присъстващите храната бе толкова много, че изглеждаше почти недокосната. Най-сетне към четири часа следобед си тръгнаха и последните посетители, Грейс обикаляше къщата с табла и прибираше чиниите.

— Имаме добри приятели — отбеляза баща й с топла усмивка. Гордееше се с хората, които се бяха погрижили за тях. В продължение на години той им бе правил много услуги, а сега те се отзоваха в мига, в който той и дъщеря му се нуждаеха от подкрепа. Наблюдаваше как Грейс се движи безмълвно из дневната и си даде сметка колко са самотни вече. Елен я нямаше, медицинският персонал си бе тръгнал, оставаха само те двамата. Ала той не бе човек, който се отдава на страданията си.

— Ще видя дали отвън не са останали някакви чаши — предложи да й помогне той и се върна след половин час с табла пълна с плата и чаши, преметнал сако през ръката си и разхлабил вратовръзка.

Ако имаше око за тези неща, Грейс би забелязала, че баща й изглежда по-привлекателен от всякога. На другите им бе направило впечатление. През последните няколко седмици бе поотслабнал, съвсем разбираемо, и бе строен като младеж, а на слънчевата светлина бе трудно да се установи дали е побелял или косата му е пясъчно руса. Всъщност и едното, и другото беше вярно, а очите му бяха сини, като на дъщеря му.

— Сигурно се умори — обърна се Джон към нея, а тя само сви рамене и започна да пълни съдомиялната машина с чашите и платата.

В гърлото й бе заседнала буца, с мъка се удържаше да не заплаче. Този ден за нея бе кошмар… след кошмарна година… кошмарни четири години… Понякога й се искаше да се стопи и да изчезне като снежинка. Ала знаеше, че не може. Чакаше я поредният ден, година и задължения, които да изпълнява. Искрено желаеше вместо майка й да бяха погребали нея. Загледана злощастно в мръсните чинии, които поставяше механично в кошовете на машината, тя почувства, че баща й стои зад нея.

— Искаш ли да ти помогна?

— Добре съм — отговори тя спокойно. — Искаш ли да вечеряш, татко?

— Струва ми се, че не мога да сложа и залък в устата си. Престани да мислиш за това. Денят бе твърде дълъг. Защо не си починеш малко?

Тя кимна и се зае да сложи останалите чинии за миене.

Той се запъти към задната част на къщата, където беше спалнята му, след половин час и тя свърши работата си. Храната бе прибрана и кухнята бе напълно изчистена и подредена. Чиниите бяха в машината, а дневната беше оправена, без следа от присъствието на многобройните опечалени. Грейс бе пъргава и организирана, бързо шеташе из къщата и подреждаше мебели и снимки. Така успяваше да се абстрахира от случилото се.