Читать «Горчива орис» онлайн - страница 209

Обаждаха се от Държавния департамент, беше човек, когото Чарлс почти не познаваше. Известно му бе само, че е близък на президента, но бе имал малко вземане-даване с него, бе също добър приятел на Роджър Маршал.

— Президентът би искал да ви види по някое време днес, ако имате възможност — каза му той, а Чарлс се усмихна и поклати глава. Нямаше да му навреди. Може би просто искаше да му каже довиждане и да му благодари за добре свършената работа, но изглеждаше малко вероятно.

— Ние тъкмо тръгвахме за Кънектикът. Освободихме къщата. Децата са вече в колата.

— Бихте ли се отбили за няколко минути? Сигурен съм, че ще им намерим забавление. Той има петнайсет минути в десет и четирийсет и пет, ако ви е удобно. — Чарлс искаше да попита защо, но знаеше, че така не се постъпва и не искаше да хлопва вратите след себе си, със сигурност не и на Овалния кабинет.

— Предполагам, че ще можем, ако можете да издържите три шумни деца и едно куче.

— Имаме пет — засмя се той — и прасе, което жена ми купи за Коледа.

— Ще дойдем навреме.

Децата бяха силно впечатлени, че ще се отбиват в Белия дом да се сбогуват.

— Обзалагам се, че не прави това за всеки — гордо отбеляза Мат, силно желаеше да се похвали на някого.

— За какво ли е всичко това? — попита Грейс, когато той караше многоместния лек автомобил по Пенсилвания авеню.

Беше сигурен, че тяхната кола щеше да е най-невзрачната пред Белия дом, и открито каза на Грейс, че изобщо няма представа какво щяха да поискат от него.

— Искат след четири години да се кандидатираш за президент — усмихна му се тя широко. — Кажи му, че нямаш време.

— Да, разбира се. — Той се засмя и ги остави в колата, а един помощник ги покани вътре. Щяха да организират за децата миниобиколка, а млад морски пехотинец изяви желание да разходи Кисис. Цареше приятна приятелска атмосфера, която бе характерна за сегашната администрация. Те обичаха децата, кучетата и хората. И Чарлс.

В Овалния кабинет президентът каза на Чарлс, че съжалява задето се е оттеглил от надпреварата за Сената, но че го разбира. Имаше моменти, когато човек трябваше да вземе решение за собствения си живот, а не за страната. А Чарлс му каза, че цени подкрепата му, но Вашингтон ще му липсва и се надява да се срещнат отново.

— И аз се надявам на същото. — Президентът се усмихна и го попита какви са плановете му, а Чарлс му разказа. Тази седмица щяха да заминат за Швейцария, където възнамеряваха да останат половин месец на ски.

— А какво ще кажете за Франция? — попита президентът, а Чарлс обясни, че ще обиколят Нормандия и Бретан и е уредил за децата училище в Париж. — Кога ще пристигнете там? — Изглеждаше натъжен.

— Вероятно през февруари или март. Ще останем до училищната ваканция през юни. После ще обиколим Англия за месец и ще се приберем. Предполагам, че по това време ще сме готови и аз ще се върна на работа.