Читать «Горчива орис» онлайн - страница 208

Маркъс Андерс бе решил да я съсипе. Нямаше нищо общо с разгласяването на престоя й в затвора, дори не знаеше за него и бе забравил напълно за снимките й. Ала веднъж видя съобщения за нея в „Трил“, в които се съобщаваше, че убила баща си и била в затвора, и той изрови старите си снимки и ги даде на Хосе да поработи върху тях. Хосе не я разпозна, докато не видя първата статия в „Трил“ и си даде сметка какво прави Маркъс. По това време Маркъс си беше свършил работата. Бяха изцяло фалшиви. Истинските снимки бяха онези, които тя помнеше, в бялата риза на Маркъс, на много от тях дори бе в сините джинси. За постигането на целта бе допринесло изражението на лицето й, както лежеше върху кожата, дрогирана и в полусъзнание. Така тя имаше вид сякаш е правила секс по същото време.

И тази история създаде новини, а „Трил“ бе подведен под съдебна отговорност. Господин Голдсмит, адвокатът, беше доволен и предяви към Маркъс обвинения в измама и умисъл за нанасяне на вреда, но той вече бе изчезнал и се говореше, че е в Европа.

Маркъс и „Трил“ го бяха направили за забавление и за печалби и за да докажат какво могат, изобщо не ги интересуваше, никой не поемаше отговорност — нито фотографът, нито фалшификаторът, нито редакторът, а накрая семейство Макензи бяха жертва.

Ала те отново бяха дошли на себе си, опаковаха вещите си от къщата във Вашингтон и заминаха да карат Коледа в Кънектикът. А после се върнаха да освободят къщата на Ар стрийт. Тя бе продадена незабавно на новоизбран конгресмен от Алабама.

— Ще ти липсва ли Вашингтон? — попита Грейс, докато лежаха на леглото последната нощ в къщата в Джорджтаун.

Той не знаеше дали тя съжалява, или не. До известна степен не съжаляваше. В друго отношение щеше да й липсва. Притесняваше се, че Чарлс винаги ще живее с чувството за несвършена работа. Ала той каза, че няма да му липсва. През шестте години бе свършил много неща в Конгреса и си бе извадил безброй важни поуки. Най-съществената бе, че семейството му означава много повече за него от работата му. Знаеше, че е взел правилното решение. Болката, която бяха насъбрали, щеше да им стигне до края на живота. Тя бе направила и децата по-силни и ги сплоти.

Той имаше и други предложения от корпорации в частния сектор, от една-две известни фондации, и разбира се, искаха да го върнат в адвокатската фирма, но той още не беше решил. Заедно с Грейс и децата щяха да направят точно каквото той каза. Щяха да прекарат шест или осем месеца в Европа. Заминаваха за Швейцария, Франция и Англия. Вече бе уредил две училища за времето на престоя — в Женева и в Париж. А Кисис щеше да остане с приятели в Гринич, докато се приберат вкъщи през лятото. По това време вече бе решил бъдещето на семейството си. Може би, ако беше съгласна, Грейс щеше да има още едно бебе. Ако не, щяха да бъдат щастливи и така. За Чарлс всички врати бяха отворени.

На следващия ден Грейс бе в колата заедно с децата, когато телефонът позвъня. Чарлс проверяваше за последно къщата, да не би да са забравили нещо, но намери само футболната топка на Мат и чифт стари пантофи под задния балкон, иначе всичко бе прибрано. Къщата бе празна.