Читать «Горчива орис» онлайн - страница 187

Даниел Стийл

— Шегуваш ли се? — попита невярващо Чарлс. Случваше й се най-вече, когато беше сама или с децата. Грейс постоянно се оплакваше на Чарлс. Една жена се приближи към нея на бензиностанцията и съвсем неочаквано изкрещя:

— Бум, улучи го, нали, Грейс?

— Понякога се чувствам като Бони и Клайд.

От време на време тя се забавляваше. Наистина бе абсурдно и макар да повдигаха въпроса и пред него, никога не го разпитваха толкова много, нито бяха така злобни, както към Грейс. Сякаш искаха да я измъчват. Тя дори получи много гневно писмо от Черил Суонсън в Чикаго, в което се казваше, че тя вече се е пенсионирала и двамата с Боб са се развели, което не бе изненада за Грейс, но тя не можела да разбере защо Грейс никога не е споделила, че е била в затвора.

— Защото нямаше да ме наеме — обясни тя на Чарлс и му подаде писмото да го види и той. Получаваше много подобни писма, както и много странни обаждания, също един празен лист, на който с кръв бе написано „Убийца“, който те предадоха в полицията. Пристигна и едно мило писмо от Уини, от Филаделфия, която й предлагаше любовта и подкрепата си, и друго от отец Тим, който вече беше във Флорида като свещеник в отдалечен район. Изпращаше й обичта си и се молеше за нея, напомняше й, че е дете на Господ и че Той я обича.

Непрекъснато си спомняше за това в деня на интервюто. Предаването бе внимателно подготвено, а хората на Чарлс за връзки с обществеността прегледаха въпросите или поне така си мислеха. Странно, но въпросите, които бяха одобрили за интервюто, изчезнаха и първото, което попитаха Грейс, бе, как се чувства една жена, когато прави секс с баща си.

— Как съм се чувствала? — Тя погледна интервюиращата с учудване. — Как съм се чувствала? Работил ли сте някога с жертви на малтретиране? Виждала ли сте какво причиняват насилниците на децата? Изнасилват ги, осакатяват ги… убиват ги… измъчват ги, горят ги с цигари по ръчичките и по лицето… горят ги на радиатори… правят отвратителни неща… питал ли сте някого от тях как се е чувствал, когато са му излели вряща вода върху лицето или когато ръката му е била извадена от ябълката? Децата се чувстват много зле, когато хората им причиняват подобни неща. Това означава, че никой не ги обича, че са в постоянна опасност… означава, че живеят в ужас всеки момент от деня. Ето така се чувства човек… така се чувствах и аз. — Изказването й бе силно въздействащо и интервюиращата се почувства неудобно, когато Грейс замълча.

— Всъщност аз… ние… аз съм сигурна, че всички ваши поддръжници си задават въпроса как се чувствате, след като пред обществеността бе разкрито, че сте била в затвора.

— Тъжна… нещастна… бях жертва на ужасни престъпления, извършени в името на свещения дълг към семейството. На свой ред и аз направих ужасно нещо, като убих баща си. Но аз платих за това преди, платих и след това. Мисля, че разкриването му по този начин, със скандален и сензационен подход към мъката, преживяна от нашето семейство, измъчването на децата ми и на съпруга ми не е в интерес на никого. То е организирано така, че да ни притесни, а не за да информира обществеността. — Тогава тя заговори за хората, които са давали интервюта с твърдението, че я познават, а тя не ги е виждала никога, за лъжите, които са казали само и само, за да станат център на внимание. Не спомена таблоида по име, но каза, че един от тях е публикувал шокиращи лъжи във всичките си заглавия. На това интервюиращата се усмихна.