Читать «Горчива орис» онлайн - страница 185

— Което означава — обясни адвокатът, който мина да ги види, — че не можете да направите нищо срещу по-голямата част от онова, което хората говорят. Ако те твърдят, че сте убила баща си, а вие не сте, това е друга работа, макар да имат право да кажат, че вие сте била осъдена. Но ако те твърдят, че сте била в банда в затвора, вие трябва да докажете, че не е вярно. А как ще го направите, госпожо Макензи? Ще получите показания под клетва от другите, които са били там по това време? Вие трябва да докажете, че тези твърдения са преднамерени, с цел да ви причинят вреда и че те са засегнали реално способността ви да припечелвате, за да се издържате.

— С други думи те могат да ми направят всичко и ако аз не докажа, че лъжат и всичко, което споменахте, не мога да направя нищо. Така ли е?

— Точно така. Ситуацията не е никак благоприятна. Но всички, които са обект на обществения интерес, са в същото положение като вас. За жалост живеем във времето на таблоидите. Общоприетото мнение на средствата за масова информация е, че хората търсят не само мръсотия, но и кръв. Медиите искат да създават личностите и да ги съсипват, те са готови да разкъсат хората и да ги подхвърлят за храна на публиката парче по парче. Това не е лично отношение, а е свързано с икономиката. Те правят пари от вашето тяло. Те са хищници. Плащат до сто и петдесет хиляди долара за нечия житейска история, а после я представят като новина. А ненадеждни източници, на които се плащат тези пари, биха говорили каквото и да било, за да се задържат в центъра на вниманието и да печелят пари. В състояние са да излъжат, че сте танцувала гола на гроба на баща си и те са ви видели, ако това ще ги извади на телевизионния екран и ще им донесе пари. Такава е реалността. А така нареченият сериозен печат се държи по същия начин в наши дни. Вече на практика няма такъв печат. Отвратително е. Нахвърлят се върху невинни хора като вас и семейството ви и ги съсипват и измъчват. Това е най-злостната игра, а най-трудна за доказване е „злата умисъл“. Това дори вече не е умисъл, а алчност и пълно безразличие към състоянието на човека.

— Вие сте си платила за стореното. Достатъчно сте страдала. Била сте на седемнайсет години. Не трябваше да минавате през всичко това — нито вие, нито съпругът ви, още по-малко децата. Ала аз мога да сторя много малко, за да ви помогна. Ще следим събитията внимателно и ако се появи нещо, за което можем да съдим някого, ще го направим. Ала вие трябва да сте готова също за неприятен изход от положението. Процесите само още повече насърчават раздухването на истерията. Акулите обичат кръвта във водата.