Читать «Горчива орис» онлайн - страница 174

С трите деца къщата им на Шейсет и девета улица започна да се пръска по шевовете и през зимата те я продадоха и купиха нова в Гринич. Беше хубава бяла къща с ограда от колове и огромен заден двор. Чарлс донесе за децата хубав шоколадов на цвят лабрадор. Животът бе идеален.

„Помогнете на децата!“ продължи да процъфтява, а Грейс ходеше два пъти седмично до града, за да проверява как върви работата и отвори по-малък офис в Кънектикът, където прекарваше предобедите си. В повечето случаи взимаше със себе си бебето в количката му.

За тях животът в Кънектикът бе удобен. Децата обичаха новото си училище. Абигейл и Андрю бяха съответно в първи и във втори клас. През лятото на следващата година на Чарлс се обади Роджър Маршал, бившият му партньор, конгресменът.

Роджър отново поиска от Чарлс да обмисли навлизането си в политиката. От следващата година в Кънектикът се освобождаваше едно място, защото един старши конгресмен се пенсионираше. Чарлс не можеше да си представи, че ще се кандидатира, бе твърде зает във фирмата и харесваше работата си. Работата в Конгреса, ако спечелеше, щеше да означава да се преместят във Вашингтон поне за известно време, а това щеше да е трудно за Грейс и за децата. Всички политически кампании бяха скъпи и изтощителни. Обядваха и разговаряха за това и Чарлс отклони предложението. Ала когато един от младшите конгресмени от района получи инфаркт и почина по-късно през същата година, Роджър отново се обади и този път за изненада на Чарлс Грейс го накара да помисли по въпроса.

— Не говориш сериозно — погледна я Чарлс внимателно, — ти не искаш такъв живот, нали? — Веднъж бе живял на прицела на обществеността, когато бе женен за първата си жена, и повече нямаше желание. Трябваше да признае обаче, че администрацията винаги го бе интригувала, особено във Вашингтон.

Накрая каза на Роджър, че ще помисли. И наистина изпълни обещанието си. Решението му обаче бе отрицателно, Грейс спори дълго с него, че той може да се превърне в значима личност и ще му бъде приятно. Тя си мислеше, че това може да означава много за него. Неведнъж напоследък той й бе признавал, че вече не вижда предизвикателство в работата си в адвокатската фирма. Чувстваше се стар в навечерието на петдесет и третия си рожден ден. Единственото, което имаше значение за него, бяха децата и тя.

— Имаш нужда от нещо ново в живота, Чарлс — убеждаваше го тя. — Нещо, което да те вълнува.

— Имам теб — усмихна се той, — ти си достатъчно вълнуваща за един мъж. Млада жена и три деца могат да ме поддържат енергичен през следващите петдесет години. Освен това ти едва ли наистина си склонна да приемеш цялото напрежение в живота ни, нали? Ще бъде трудно за теб и за децата. Все едно да живееш в аквариум.

— Ако ти го желаеш, ще се справим. Вашингтон не е на луната. Не е толкова далече. Можем да задържим тази къща и да прекарваме част от времето си тук. Когато Конгресът е в сесия, е възможно да пътуваш.

Той се смееше на всичките й планове.

— Не съм сигурен, че ще се наложи да се тревожим за това. Има вероятност и да не спечеля. Аз съм непозната личност, никой не ме знае.