Читать «Рожби на разума» онлайн - страница 35

Отново усетих да ми дърпат ръкава.

— Давай, качи по-високо — настоя Линда. — Онези двамата са момчетата на Болърд, а другият е на Уилямс. Ужасни хулигани са. Нанси просто ще умре, ако някой от тях спечели кошницата й.

— Четири и петдесет — обявих без да мисля.

— Предлагат четири и петдесет — каза Дънкън от подиума. — Кой ще даде пет? — той се обърна към тримцата, застанали до стената, и единият от тях направи знак. — Ето, че стигнахме пет — пропя Джордж. — Някой ще вдигне ли на шест?

Погледна право в мен, но аз поклатих глава и той продаде кошницата за пет.

— Защо го направи? — смъмри ме Линда Бейли с дрезгавия си шепот. — Можеше да продължиш да наддаваш.

— Би било нетактично — отвърнах аз. — Не смятам, че още първата вечер, след като съм пристигнал тук, трябва да създавам проблеми на някой младок, като купя кошницата, за която той наддава. Момичето му може да е замесено в тази работа. Може предварително да му е казало как да разпознае нейната кошница.

— Но Нанси не е негово момиче — заяви Линда, доста разочарована от мен. — Нанси си няма приятел. Направо ще умре от мъка.

— Каза, че онези били синовете на Болърд. Това не е ли семейството, което живее в старата ни ферма?

— Именно те са — потвърди тя. — Старците са доста мили, обаче тези техни момчета! Те са истинска напаст. Всички момичета се плашат от тях. Двамата постоянно ходят навсякъде, където има танци, говорят мръсотии и пият много.

Погледнах през стаята и видях, че онези тримата продължаваха да ме наблюдават с победоносно изражение, изписано върху лицата им. Бях чужденец в селото и те бяха блъфирали и спечелили наддаването. На пръв поглед изглеждаше глупаво, разбира се, но в такова малко село като тукашното дребните победи и дребните обиди (тъй като просто няма други) често се преувеличават.

„Господи“ — помислих си, — „защо трябваше да попадна на тази кокошка Бейли? Винаги е била предвестник на лоши неща и не се е променила. През цялото време се меси в чужди работи, разнася сплетни и от нея не може да се очаква нищо добро.“

Кошниците се разпродаваха бързо и останава само още няколко. Джордж се бе поуморил и наддаването вървеше по-мудно. Казах си, че навярно и аз трябва да си купя кошница, за да покажа най-малко, че не съм чужденец, а човек, който се е върнал в Пайлът Ноб и възнамерява да остане тук известно време.

Огледах се,но не забелязах Линда Бейли. Най-вероятно ми бе сърдита и ме бе зарязала. Като си помислих за нея, почувствах лек изблик на гняв. С какво право искаше от мен да защитавам дъщерята на свещеника Нанси от някакво недодялано фермерско момче, закачките на което навярно бяха съвсем безобидни — или най-малкото безплодни.

Вече бяха останали само три кошници и Джордж взе едната от тях. Бе два пъти по-малка от другите, и украсата й не бе особено богата. Като я вдигна, той поде песента си на аукционер.

Имаше две-три предложения, които вдигнаха цената до три и петдесет, и аз покачих на четири долара.

Някой в другия край на помещението каза пет и когато погледнах в тази посока, тримата ми се хилеха — хилеха ми се, както ми се стори, с всичката нескрита злоба на света.