Читать «Прип. ясновд.» онлайн - страница 24

— Може би, ако проявите постоянство и воля, все нещо мошеническо ще остане у вас — изказа предположение Пакър.

Хазлит тъжно поклати глава.

— Не се получава, господине. Как ли не се опитвах, само аз си знам какви усилия ми струва, и нищо не се получава! Улавям се, че колкото и да се старая, говоря само истината. И то за всичко. Установих, че не съм в състояние да измамя никого, даже и някой клиент. Завчера дори се усетих, че започнах да планирам по-малки печалби, за да не ощетявам хората…

— Та това наистина е ужасно! — не се сдържа Пакър.

— Така е и всичко това стана по ваша вина — проплака Хазлит.

— Моя вина ли? — започна да протестира Пакър. — Давам ви дума, господин Хазлит, че изобщо не разбирам как можете да казвате такова нещо. Нямам абсолютно нищо общо с тази работа.

— Виновни са вашите устройства за ефективност — изкрещя Хазлит. — Те са причината!

— Устройствата за ефективност нямат нищо общо с това — възрази сърдито Пакър. — Те не могат да…

Спря по средата на изречението.

Можеха, можеха.

Та нали се чувстваше прекрасно, нещо, което не му се бе случвало от години насам? Та нали вече не се нуждаеше от следобеден сън? Та нали точно сега се бе облякъл, за да се разхожда посред нощ?

— Откога започна това нещо? — попита с глас, в който вече също се бе прокраднал ужас.

— Поне от месец — отвърна Хазлит. — Почакайте, струва ми се, че за пръв път го забелязах преди около шест седмици.

— Защо тогава просто не изхвърлихте устройството?

— Изхвърлих го! — почти изкрещя Хазлит. — Нищо обаче не се получи.

— Не ви разбирам. Щом сте го изхвърлили, би трябвало да престане да ви въздейства.

— И аз така си помислих, но грешах. Жълтото тесто е още там. Попадна в цепнатините на пода и после се разнесе из въздуха. Окаже ли се веднъж вътре, не можеш да се отървеш от него!

Пакър съчувствено промърмори нещо.

— Може би бихте могли да се преместите другаде.

— Имате ли представа колко ми би струвало това, Пакър? А и доколкото успях да установя, от това не би имало никаква полза. То е вътре в мен. — Хазлит се удари с юмрук по гърдите. — Ето, чувствам го тук! Влязло е в мен! Започнало е да ме превръща в честен, добър човек! Внася ред в душата ми, досущ както в офиса ми! Започнах да се стремя към ред, за да бъда полезен на другите! Аз пък не искам да бъда добър човек, Пакър! Искам да спечеля много пари!

— Е, имате поне една утеха. Това, което се случва с вас, се случва и на конкурентите ви — каза Пакър.

— Дори и да е така, никак няма да е забавно — възрази Хазлит. — За какво според вас човек се заема с бизнес? За да служи на гражданите? За да го уважават в бизнессредите? Само за да печели пари? Не е така, господине. Човек става бизнесмен, за да изпита удоволствие от одирането на кожата на някой конкурент, за да изпита вълнение, когато рискува да изгуби и ризата си, за да…