Читать «Прип. ясновд.» онлайн - страница 15

— Ясно, вуйчо, хванахме го. Не го знаем какво е и как работи, но нека си го представим в действие. Да си представим кофа с това нещо в една канцелария, в голяма многолюдна канцелария. То ще постигне ефикасност, каквато човек не е виждал. Ще сортира и класифицира всички документи и то така, че да включва и най-новата документация. Нито един документ няма да се изгуби. Всичко ще се намира точно там, където трябва да бъде и ще може да се открива за секунди. Щом началникът или някой друг поиска определена преписка — хоп, веднага му е на бюрото. Та подобна канцелария само с една кофа от това нещо може да се отърве от всичките си деловодители. Обществената библиотека ще функционира въобще без персонал, но най-голяма полза от тези същества ще извлече големият бизнес — промишлените и транспортни компании, застрахователните дружества. Пакър поклати объркано глава.

— Може и да си прав, Тони. Може и да се получи, но кой ще ти повярва? Кой ще ти обърне внимание? Цялата работа е много фантастична. Хората направо ще ти се присмеят.

— Ти остави това на мен. Нека бъде моя грижа. С тази страна на бизнеса ще се заема аз.

— А, значи ще го превърнем в бизнес?

— Имам приятел, който ще ми помогне — продължи Тони, който винаги имаше някакви приятели. — Човекът има офис, където бихме могли да изпробваме една кофа от това нещо.

Изведнъж придоби делови вид.

— Имаш ли някаква кофа вкъщи, вуйчо?

— В кухнята би трябвало да има. Провери там.

— И телешки бульон, нали го бе залял именно с телешки бульон?

Пакър кимна утвърдително.

— Трябва да е останала още една консерва.

Тони се почеса по главата.

— Вуйчо, нека да изпипаме нещата както трябва. Преди всичко ни трябва надежден източник на спори.

— Имам още пликове с такива марки. Може да залеем някои от тях.

— Не — възрази Тони. — Нека ги запазим като резерв. Имам чувството, че ще е най-добре да получим нови кофи с веществото като използваме това, с което вече разполагаме. Само да го захраним с още бульон…

— А ти откъде знаеш…

— Вуйчо, допускаш ли, че си успял да откриеш точното количество бульон, необходимо на спорите от онази марка, за да запълнят цялото кошче?

— Как да ти кажа…

— Виж, това вещество притежава разум. То знае какво прави. Създава си правила за поведение и ги спазва. Има чувство за ред и живее съобразно него. Даваш му кошче за боклук и то заживява в границите на това кошче. Стига до върха и спира. Е, прелива лекичко, но само колкото да закрепи кошчето за пода. И толкоз. Не прелива. Не изпълва цялата стая. Значи притежава чувство за дисциплина.

— Може и да си прав, но това все още не обяснява…

— Само за миг, вуйчо. Гледай.

Тони бръкна с ръка в кошчето и извади къс от жълтото вещество, откъснато от основното тяло.

— А сега виж какво ще стане в кошчето, вуйчо.

И двамата впериха поглед вътре. Спорите бързо се надигнаха и запълниха пространството, от което бе взето откъснатото парче вещество. Кошчето отново бе пълно догоре.

— Сега разбра ли ме? — попита Тони. — Разполага ли с достатъчно жизнено пространство, ще расте. Трябва само да го храним. И да му осигурим това пространство. Ще вземем много кофи, така че да може да нараства колкото си иска и…