Читать «Прип. ясновд.» онлайн - страница 14

След като приключи с библиотеката, отиде да огледа подредените кашони. Повдигна капака на един от тях. Бе пълен с пликове, с прозрачни класьори, пълни с марки, единични, на блокове и ивици. Алчно започна да се рови в съдържанието на кашона, като удивлението му непрестанно нарастваше.

Всички марки и пликове бяха от системата Туба.

Затвори кашона и понечи да го постави там, откъдето го бе взел. Той обаче не го изчака, повдигна се във въздуха и сам зае мястото си.

Огледа още три кашона. Бяха пълни с материали съответно от Корефорос, Антарес и Джуба.

Материалите му се оказаха не само прибрани и подредени, но и грубо сортирани.

Върна се при креслото и се отпусна уморено в него. Трябваше му известно време, за да осмисли случилото се.

Спорите, нахранили се с бульон, бяха оживели. В кошчето се бе заселила извънземна форма на живот, или по-точно колония от живи същества. Очевидно имаха вкус към реда и труда и притежаваха умението да превръщат това в полезна дейност.

Нещо повече, създанията от кошчето вършеха това, което човек сам се гласеше да направи.

Бяха почистили апартамента, сортирали марките и пликовете, избили мишките, открили марките от Поларис и липсващите пинсети.

Откъде знаеха, че той иска да направи тези неща? Дали не четяха мислите му?

Потрепери при това предположение, но така или иначе бе факт, че преди той да се завърне, те просто бяха бълбукали весело. Може би дотогава не бяха направили нищо, защото не знаеха какво. Веднага след завръщането му бяха разбрали какво се иска от тях и го бяха сторили.

На вратата се позвъни и той отиде да отвори.

Беше Тони.

— Здрасти, вуйчо! — каза. — Оставил си пижамата си у нас и ти я нося. Нагласил си я на леглото и си забравил да я прибереш.

Подаде му пакета и едва тогава забеляза промените в стаята.

— Какво се е случило, вуйчо? — извика той. — Та ти наистина си разтребил!

Пакър поклати глава.

— Случи се нещо странно, Тони.

Племенникът огледа жилището с възхищение и удивление.

— Голяма работа си свършил.

— Не я свърших аз, Тони.

— Да де, платил си на някого да я свърши, докато бе у нас.

— Не. Работата бе свършена тази сутрин. Ей това нещо там я свърши — Пакър кимна към кошчето.

— Не си с всичкия си, вуйчо — твърдо рече Тони. Откачил си.

— Може и така да е, но работата я свърши именно кошчето.

Тони отиде до кошчето, посегна с пръст и докосна жълтата материя.

— На пипане е като тесто — съобщи. Изправи се и погледна Пакър.

— Нали не си правиш майтап с мен? — попита.

— Нямам представа какво е това нещо — рече Пакър. Не знам как и защо го направи, но това е самата истина.

— Вуйчо, тук има нещо.

— Не се и съмнявам.

— Нямам това предвид. Възможно е това нещо действително да се окаже велика работа. Нали казваш, че то работи вместо теб?

— Не знам как го прави, но го прави. Има чувство за ред и върши работата, която ти е необходима. Сякаш те разбира — предвижда това, което искаш да направиш. Нищо чудно да е някакъв мозък с огромни пси способности. Онази вечер разглеждах един плик с жълти марки, и…

Пакър набързо му разказа случилото се. Тони го слушаше със замислен вид, отвреме-навреме пощипвайки брадичката си.