Читать «Плацдармът» онлайн - страница 11

— Грешиш. Аз се опитах да блъфирам, но не излезе нищо. Ние сме сигурни в едно, а той е не по-малко сигурен в обратното.

Работата продължаваше. Нападение срещу базата не бе предприето.

Самолетите излитаха с рев и изчезваха, свистейки, за да попълват картата на планетата. Експедиционните групи предпазливо се придвижваха. Пред тях вървяха тежки машини, които прорязваха, изсичаха и прегаряха път дори през най-непокорния терен, на който попадаха. Отстрани ги пазеха роботите и легионерите. На далечни точки издигаха метеорологични станции с радиовръзка и самопишещите устройства в базата нанасяха на лента данните, изпращани от тях.

Други експедиционни групи бяха откарани със самолети до специални области, определени за по-задълбочени проучвания и изследвания.

Не се случи нищо извънредно.

Дните минаваха. Седмиците се изнизваха. Машините и роботите наблюдаваха, легионерите бяха в пълна готовност, а хората гледаха да изпълнят задачите си по-бързо, за да си заминат от планетата.

Намериха залежи от каменни въглища и ги нанесоха на картата. Откриха находище от желязо. В една част от планините на запад имаше изобилие от радиоактивни руди. Ботаниците установиха, че има двайсет и седем вида ядивни плодове. В базата гъмжеше от животни, които бяха уловили за изследвания, а впоследствие започнаха да отглеждат за компания.

Откриха и селото на човека клечка. Не представляваше кой знае какво. Колибите изглеждаха първобитни. Канализация практически на съществуваше. Жителите бяха миролюбиви.

Декър напусна стола си под раирания брезент, за да поведе група към това село.

Групата навлезе в селището предпазливо, с готови за стрелба оръжия. Внимаваха обаче да не се движат прекалено бързо, нито да говорят припряно — гледаха да не направят каквото и да е, което да се възприеме враждебно.

Туземците стояха на праговете на домовете си и ги наблюдаваха. Не говореха, по лицата им не помръдваше и едно мускулче. Просто наблюдаваха как хората крачат към центъра на селото.

Там роботите монтираха маса и поставиха върху й мислографа. Декър седна и сложи едните слушалки. Останалите от групата чакаха настрани. Декър чакаше на масата.

Чакаха цял час, но никой от туземците не се помръдна. Никой не пристъпи напред, за да си сложи другите слушалки.

Декър уморено свали слушалките си и ги остави на масата.

— Няма смисъл — каза той. — Нищо няма да излезе. Вървете да правите снимки. Можете да правите каквото си искате, само гледайте да не разтревожите туземците. Нищо не пипайте.

Той извади носна кърпа и избърса запотеното си от горещината лице.

Приближи се Уолдрън и се облегна на масата.

— Как ти се струва тая работа? — попита го той.

Декър сви рамене.

— Мира нямам — каза той. — Мисля си само за едно. Сигурно греша. Не може да съм прав. Обаче ми хрумна нещо и не мога да се освободя от тази мисъл.

— Случва се — рече Уолдрън. — Понякога и най-нелогичното нещо засяда в главата на човек и не се маха.

— Мисълта е следната — продължи Декър. — Те са ни казали всичко, което са имали да ни казват. Няма нищо друго, което да желаят да ни кажат.