Читать «Пещерата на танцуващите елени» онлайн - страница 11

— Защо?

— Така стана — каза Луи. — Те разбираха, че основната част от армията на франките ще се върне, ако ариергардът не я настигне навреме, а това съвсем не им се харесваше. Накратко казано, свалиха доспехите и скъпите дрехи на рицарите, златните им шпори, кесиите с парите, натовариха всичко това на каруци и избягаха. После, като се отдалечиха на няколко километра, се изкатериха високо в планините и се скриха в дълбок каньон, където им се струваше, че са в безопасност. Шест-седемстотин метра под мястото, където бяха построили лагера си, каньонът се стесняваше и рязко завиваше встрани. Дори ако ги бяха открили, те разполагаха с нещо като крепост. Там бе станало огромно свличане и се беше образувала истинска барикада, от която шепа хора можеха да издържат срещу цяла армия. По това време вече бях далеч. Усещах, че всеки миг ще стане нещо лошо. Това е още един детайл от изкуството да оцелееш. Развиваш в себе си някакво особено чувство и си способен предварително да предсказваш бедите. За онова, което се бе случило в каньона, узнах много по-късно.

Луи надигна бутилката и отпи още една глътка, след това я подаде на Бойд.

— Не се прави на загадъчен — каза Бойд. — Какво стана после?

— През нощта — продължи Луи — се разразила буря. Една от тези внезапни свирепи бури, които се разразяват по тези места през лятото. А тогава отгоре на всичко започнал и кошмарен проливен дъжд. Моите смели гасконци загинали до един. Това е и отплатата за храбростта.

Бойд отпи още една глътка и след това притисна бутилката до гърдите си.

— Ти знаеш неща, които никой не знае. Може би никой никога не се е и замислял какво се е случило с гасконците, които натрили носа на Карл Велики. По всяка вероятност на теб са ти известни отговорите и на много други загадки. Господи, това е като жива история. Ти сигурно не винаги си живял само тук?

— От време на време се отправях на пътешествия. Не ми се седеше на едно място, исках да видя много неща. И освен това просто трябваше да пътувам — ако останех някъде по-дълго, хората щяха да забележат, че не старея.

— Преживял си Черната чума — каза Бойд. — Видял си римските легиони. Чувал си разкази за завоеванията на Атила. Наблюдавал си кръстоносните походи. Вървял си по улиците на древната Атина…

— Не знам защо, но Атина никога не ми е харесвала — каза Луи. — Затова пък живях известно време в Спарта. И трябва да ти кажа, че наистина си заслужаваше.

— Доколкото разбирам, си образован човек… Къде си учил?

— Веднаж в Париж, в XIV век. После в Оксфорд. След това — на други места. Под различни имена. Така че ако някой се опита да проследи живота ми по различните университети, които съм посещавал, нищо няма да излезе.

— Би могъл да напишеш книга — каза Бойд — и тя ще бие всички рекорди по броя на продадените екземпляри. Ще станеш милионер. Една книга и си милионер.

— Не мога да си позволя да стана милионер, защото не мога да остана незабелязан, а милионерите лесно се забелязват. Освен това не ми липсват средства. И никога не са ми липсвали. За човек с моята биография винаги се намират известни само на него съкровища и имам няколко собствени тайници. Така че съм напълно осигурен.