Читать «Котешко лице» онлайн - страница 113

— Можем да аргументираме позицията, че не сме част от страната, толкова добре, колкото и опонентите ни — отвърнах аз.

— Знам — рече Бен, — но ако това се превърне в основен аргумент в цялата тази църковна врява, позицията ни доста ще се разклати. Не ми харесва, Аса. Изобщо не ми харесва.

И на мен не ми харесваше, но точно в момента не бях толкова притеснен за това, колкото него.

Райла искаше да дойде в Креда заедно с нас и ни трябваше доста време да я убедим, че е по-добре да остане тук. Ядоса се, че не й позволяваме и твърдеше, че имала право на това.

— В никакъв случай — казах й аз. — Веднъж рискува главата си и това е достатъчно. Тогава трябваше да сме тримата, но сега е друго. Скоро ще се върнем.

Оказа се, че по време на цялата суматоха, Хайръм се е измъкнал и е отишъл да търси Стифи. Райла искаше да отида да го намеря, но аз го пратих по дяволите. Казах, че ако точно в момента тръгна да го търся, най-вероятно ще го застрелям и ще приключа с въпроса. Така че двамата с Бен поехме с малко мрачно настроение. Когато попаднахме в Креда, времето беше горещо и дъждовно. От земята се издигаше пара. Духаше силен, горещ вятър, който едва не ни изгори. По небето се носеха огромни разпокъсани облаци и често изсипваха върху ни петминутни проливни дъждове, толкова топли, че сякаш ни попарваха. Почвата беше разкаляна от постоянните валежи, но колата на Бен вървеше добре и нямахме много проблеми в това отношение.

Отвратителното време очевидно въздействаше и на животните. Повечето от тях навярно се криеха в горичките. Онези, които подплашихме, препуснаха надалеч от нас, включително един малък тиранозавър. Трябваше да заобиколим стадо трицератопси, които стояха с наведени глави без да си правят труда да пасат и просто чакаха времето да се оправи.

Оставената от групата диря се проследяваше сравнително лесно — гумите на тежките камиони бяха оставили дълбоки отпечатъци в почвата. На няколко места последните дъждове или ги бяха напълнили с вода, или ги бяха размили, но без проблем можехме отново да ги откриваме.

Намерихме първия лагер на около осем километра нататък по речната долина. Изглежда групата бе останала тук няколко дни. Огнищата бяха с дебел пласт пепел и имаше много следи от заминаване и връщане. След като потърсихме, открихме дирята, оставена при изоставянето на лагера: на запад през хълма оттатък реката, после около трийсетина километра през прерията.