Читать «Довери ми своите скърби» онлайн - страница 8

— Възможно най-нелегалното — отговори Лестър. — С това се занимава един извратен тип, който се е прокраднал тук и е записал всичко на лента, а сега тайничко търгува…

— Но защо се е прокраднал? Защо тайничко?

— Забранена зона — отговори Лестър. — Извън пределите на разрешеното. Зад позволената черта. Ясно ли се изразявам?

— И този извратен тип се е досетил, че може да ви продаде информацията, записана на лента, и това… как го нарече?

— Модел на чужда култура — отговори Лестър. — Логиката ви води по верен път, само че в действителност не е толкова просто.

— Сигурно не е — съгласих се аз. — И този извратен тип грабна паричките ви, нали?

— Точно така. Заграби сума ти пари.

Поседях още малко, после отидох да нагледам Уилбър. Той спеше непробудно, при вдишване всмукваше мустаците си в сомовата си паст, а при издишване ги изплюваше обратно. Тогава се отправих към кухнята и си приготвих обяд.

Тъкмо хапнах, когато на вратата се почука. Този път се оказа доктор Ейбъл от болницата.

— Добър вечер, док — казах аз. — Сега ще донеса нещо за пиене.

— Ще мина и без пиене — откликна док. — По-добре ми покажи твоя пришълец.

Той отиде в стаята, видя Лестър и така си и замръзна. Лестър, изглежда, разбра, че докторът е удивен не на шега, и се постара веднага да го успокои.

— Аз съм така нареченият робот на пришълеца. Независимо от очевидния факт, че съм просто машина, аз съм в същото време и предан слуга. Ако искате да ни доверите скърбите си, можете конфиденциално да ги съобщите на мен. А аз няма да пропусна да ги предам на господаря си.

Докторът като че ли леко се олюля, но все пак се задържа на крака.

— Всякакви скърби ли приемате — попита той, — или предпочитате някакъв особен вид?

— Господарят — отговори Лестър — предпочита дълбоката печал, но не се отказва и от скърби от всякакъв друг вид.

— Уилбър се натрясква от тях — вметнах аз. — Сега е в спалнята, спи след запоя.

— Освен това — продължаваше Лестър, — между нас казано, такава стока не е трудно и да се продаде. При нас, в къщи, ще се намерят не малко страстни търсачи на първокачествени мъки, присъщи за дадена планета.

Веждите на доктора излетяха така високо, че почти докоснаха косата му.

— Всичко е честно и почтено — уверих го аз. — Без никакви фокуси. Искате ли да видите Уилбър?

Док кимна, поведох го към леглото и ние застинахме до възглавницата, като гледахме Уилбър от горе на долу. Изтегнатият спящ пришълец представляваше доста отвратително зрелище.

Док вдигна ръка към челото си и със сила я прекара през лицето си, разтегляйки челюст и придобивайки сходство с хрътка. Големите му, тлъсти, увиснали устни издадоха под дланта жвакащ звук.

— Проклет да съм! — произнесе док.

И се обърна, и излезе от спалнята, а аз се повлякох след него. Той, без да спира, се отправи към вратата и излезе навън. Спусна се донякъде по алеята, спря и ме дочака. А после внезапно протегна ръка и ме хвана за ризата — тя така се изпъна, че едва не се скъса.

— Сам — каза той, — ти работиш при мен от много години и вече си доста стар. Повечето хора на мое място биха те уволнили и биха си взели някой по-млад. Аз съм в правото си да те уволня в минутата, в която пожелая.