Читать «Служителят от Палатата на сънищата» онлайн - страница 33

Въпреки че губернаторът бързо сведе поглед към чинията, този необикновен блясък в очите му не убягна и от погледа на майката на Ебу Керими. С напрегнато внимание тя отново започна да следи разговора за Табир Сарай, в който участвуваха всички освен синът й.

Наред с това, че слушаше разговора за Табир Сарай, мозъкът й трескаво размисляше. А дали след като толкова бе пазила сина си, накрая не беше го хвърлила в клетка с тигри, която носеше само едно привлекателно име, а всъщност не бе нищо друго освен един сляп, безмилостен и зловещ механизъм.

Тя гледаше крадешком профила на сина си. Как ли щеше да се ориентира нейният Ебу Керими в този хаос от сънища, сред кълбата облаци през нощта, сред стоновете на хората край синорите на смъртта? Как бе допуснала той да се завре в тази пустиня?

Около масата продължаваше разговорът за Табир Сарай, но Ебу Керими се чувствуваше уморен и вече не го следеше.

Накрая гостите станаха от масата, за да пият кафето в другата стая. Тръгнаха си късно, някъде към полунощ. Ебу Керими с бавни крачки се качи в стаята си на втория етаж. Не му се спеше, но това съвсем не го тревожеше. Бяха му казали, че всички нови служители, които започвали работа в Табир Сарай, обикновено първите две седмици страдали от безсъние. После сънят им се възвръщал.

Той се опъна в леглото, но дълго не можа да затвори очи. Съвсем спокойно отново премисляше всичко от изминалия ден. Това не беше някакво мъчително безсъние, а съвсем съзнателно и хладнокръвно бодърствуване. И не само безсънието му, а и всичко в него започваше да се променя. Големият стенен часовник в гостната отмери два удара след полунощ. Ебу Керими си помисли, че някъде към три или три и половина сигурно ще заспи. И ако наистина стане така, от коя ли папка щяха да дойдат сънищата му тази нощ?

Това бе последната мисъл, която проблясна в съзнанието на Ебу Керими, преди сънят да го завладее напълно.

1979 г.

Информация за текста

Ismail Kadare

1979

Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2008

Редакция: NomaD, 2009

Издание:

Исмаил Кадаре. Кой доведе Дорунтина

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1989

Съставител, преводач от албански и автор на предговора: Марина Маринова

Редактор: Марко Ганчев

Рецензент: Марко Ганчев

Художник: Емил Марков

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Бонка Лукова

Коректори: Надя Костуркова, Боряна Дра гнева

Gjkftohtësia. Novela

Shtëpia Botuese „Naim Frashëri“, Tiranë, 1980

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13533]

Последна редакция: 2009-09-28 20:38:18