Читать «Паула» онлайн - страница 3

Погледни, Паула, това е снимката на Тата. Този мъж със строги черти, светли зеници, пенсне и черен каскет е твоят прадядо. На снимката се е подпрял на бастуна си, а до него, облегнато на дясното му коляно, има едно тригодишно пременено като за празник момиченце, грациозно като миниатюрна балеринка, вперило меланхолични очи във фотоапарата. Това си ти, зад теб сме моята майка и аз, а столът крие издутия ми корем — бременна съм с брат ти Николас. Като гледа възрастния мъж, човек се възхищава на гордата му осанка, на непретенциозното достойнство на човек, борил се с живота, изминал праволинейно своя път и неочакващ повече нищо от този свят. В спомените ми той е винаги стар, при все че почти няма бръчки, с изключение на двете дълбоки бразди в ъгълчетата на устата, с бяла коса като лъвска грива и с рязка усмивка, иззад която надничат пожълтели зъби. В края на живота си той трудно се движеше, но макар и с усилие, изправяше се, за да посрещне или изпрати някоя дама, и подпрян на бастуна си, придружаваше гостите до вратата на градината. Харесваха ми ръцете му — извити дъбови клони, силни и възлести; неизменната копринена кърпа на врата му и неговият аромат на английски, лавандулов дезинфекционен сапун. С непресторен хумор той се мъчеше да внуши У потомството стоическата си философия — възприемаше неудобствата за здравословни, а отоплението за вредно, изискваше проста храна — никакви сосове и бърканици — и смяташе, че развлеченията са за простаците. Сутрин изтърпяваше студен душ — навик, който никой в семейството не наследи и който той до края на живота си, когато заприлича на стар скакалец, безстрашно спазваше, седнал на стол под ледената водна струя. Изпъстряше речта си с категорични поговорки и разпитваха ли го, отговаряше на свой ред с въпроси, така че не знам много за идеите му, но можах напълно да опозная характера му. Погледни сега моята майка, която на тази снимка е наскоро прехвърлила четирийсетте и е в разцвета на своята хубост, облечена по модата с къса пола и коса като кошер. Усмихнала се е и големите й зелени очи са като две черти, обрамчени от извитата дъга на черни вежди. Това е най-щастливият период от живота й, когато вече е отгледала малките си деца, влюбена е и светът все още й се струва сигурен.