Читать «Паула» онлайн - страница 6

Майка ми била прелестна осемнайсетгодишна девойка, когато Тата отвел семейството в Европа на тежко пътешествие, което в онези времена се предприемало само веднъж в живота, та нали Чили се намира в подножието на света. Имал намерение да запише дъщеря си в някой колеж в Англия, за да се сдобие с култура и същевременно да забрави за любовта си към Томас, ала Хитлер разбил плановете му и Втората световна война избухнала с катаклизмен тътен, изненадвайки ги на Лазурния бряг. С невероятни трудности, придвижвайки се срещу течението по пътища, задръстени от хора, които бягали пеш, на кон или с каквото и да е превозно средство, те стигнали до Антверпен и успели да се качат на последния чилийски кораб, който отплавал от брега. Палубите и спасителните лодки били заети от десетки еврейски семейства, които бягали, зарязвайки цялото си имущество, а в някои случаи и истинско състояние, в ръцете на безскрупулни консули, които им продавали визи на цената на злато. Поради липса на каюти пътували като добитък, спели под открито небе и гладували, защото храната им се давала на дажби. През това мъчително плаване Меме утешавала жените, които плачели за домовете си и заради несигурното бъдеще, а Тата преговарял за храна с кухнята и за одеяла с моряците и ги раздавал на бежанците. Един от тях, кожар по занятие, подарил на Меме великолепно палто от сив астраган. Плавали няколко седмици във води, гъмжащи от коварни подводни врагове, с угасени светлини нощем, отдадени на молитви денем, и най-сетне оставили зад гърба си Атлантическия океан и пристигнали живи и здрави в Чили. Щом хвърлили котва в пристанището във Валпараисо, първото нещо, което съзрели, била невъзможната да бъде сбъркана с друг фигура на Томас в бял ленен костюм и панамена шапка; тогава дядо разбрал колко напразни са усилията му да върви срещу загадъчните повели на съдбата и изключително неохотно дал благословията си за сватбата. Церемонията се състояла в неговия дом с участието на папския нунций и някои други официални лица. Булката носела строга атлазена рокля и изразът й бил предизвикателен; не зная как е изглеждал младоженецът, защото снимката е отрязана и от него е останала само една ръка. Отвеждайки дъщеря си до салона, където били издигнали олтар, украсен с водопад от рози, Тата се спрял пред стъпалата.

— Все още имаш време да се откажеш. Не се омъжвай, дъще, умолявам те, обмисли по-добре. Само дай знак и аз обещавам да разгоня цялото това множество и да пратя гощавката в сиропиталището… — Тя отвърнала с леден поглед.