Читать «Паула» онлайн - страница 251

Легнах на леглото до дъщеря си и я притиснах до гърдите си, както когато тя беше малка. Селия премести котката и нагласи двете заспали деца, за да топлят с телцата си стъпалата на своята леля. Николас взе ръката на сестра си, Уили и мама седнаха от двете страни, заобиколени от етерни създания, от шепот и леки ухания от миналото, от духове и видения, от приятели и роднини — живи и мъртви. През цялата нощ бавно чакахме, припомняйки си трудните мигове, но най-вече щастливите, разказвайки истории, плачейки по малко и усмихвайки се много, отдавайки почит на светлината на Паула, която ни осветяваше, а в това време тя потъваше все по-дълбоко в последния си сън, гърдите й едва се издигаха във все по-бавно потрепване. Мисията й на този свят бе да обедини тези, които бяха минали през живота й и в тази нощ всички се усетихме под звездните й, криле, потопени в онази чиста тишина, където може би е царството на ангелите. Гласовете се превърнаха в шепот, контурите на предметите и лицата на хората от семейството започнаха да губят очертанията си, силуетите се смесваха и объркваха — изведнъж разбрах, че сме станали повече: Грани беше тук с басмената си рокля, с престилката, окапана със сладко, със свежия дъх на сливи и с големите си очи с цвят на светло индиго; Тата с баски каскет и груб бастун се беше настанил на стол до леглото; до него различих дребна и слаба жена с цигански черти, която ми се усмихваше, когато погледите ни се срещаха — предполагам, че беше Меме, ала не се осмелих да я заговоря, за да не се изпари като свенлив мираж. В ъгъла на стаята ми се стори, че виждам баба Хилда с плетиво в ръце; брат ми Хуан, молещ се с монахините и с децата от мадридското училище; свекър ми, все още млад; цял двор с доброжелателни старци от дома за възрастни хора, който Паула посещаваше през детството си. Малко след това невъзможната да бъде объркана с нечия друга ръка на чичо Рамон докосна рамото ми, чух ясно гласа на Майкъл, а от дясната си страна видях Илдемаро да гледа Паула с онази нежност, която пазеше само за нея. Усетих присъствието на Ернесто да се материализира зад стъклото на големия прозорец — бос, облечен в костюма си за айкидо — здрава фигура в бяло, която влезе, левитирайки, и се надвеси над леглото, за да целуне жена си по устните. „До скоро, мое хубаво момиче, чакай ме отвъд“, й каза, свали кръста, който винаги носеше на шията си и й го сложи. Тогава му дадох брачната халка, която бях носила точно една година, и той я плъзна леко на пръста й точно както в деня на сватбата им. Отново се озовах в населяваната от гълъби кула с форма на силоз от моя гадателски сън в Испания, но дъщеря ми вече не беше на дванайсет години, а на двайсет и осем навършени; не носеше карираното си палто, а бяла туника, косата й не беше вързана на опашка, а пусната на гърба й. Започна да се издига и аз също се заизкачвах, хваната за плата на роклята й. Отново чух гласа на Меме: „Не можеш да тръгнеш с нея, изпила е отварата на смъртта…“ Но със сетни сили се засилих и успях да сграбча здраво ръката й, решена да не я пускам, а когато стигнахме до горе, видях таванът да се разтваря и излязохме заедно. Навън се съмваше, небето бе обагрено в златисто, а пейзажът в краката ни блестеше прясно измит от дъжда. Полетяхме над долини и хълмя и накрая слязохме в гората със старите секвои, където бризът свиреше между клоните, а една дръзка птичка предизвикваше зимата със самотната си песен. Паула ми посочи поточето, видях свежи рози, хвърлени на брега, и бял прах от превърнати в пепел кости на дъното; чух музиката на хиляди гласове, шептящи сред дърветата. Усетих, че се потапям в студената вода и разбрах, че пътешествието през болката завършва в абсолютна празнота. Разтворих се във водата и прозрях, че тази празнота е пълна с всичко онова, което се съдържа във вселената. Тя е нищо и всичко едновременно. Свещенодейна светлина и неизгребна тъмнина. Аз съм празнотата, аз съм всичко съществуващо, аз съм във всеки лист в гората, във всяка капка роса, във всяка частица пепел, понесена от водата, аз съм Паула и заедно с това съм аз самата, аз съм нищо и всичко останало в този живот и в други животи — безсмъртна.