Читать «Правни церемонии» онлайн - страница 15

Щом го зърна, премигна от учудване. Уилсън не беше сам. В сепарето до него, с гръб към Харли, седеше висока тъмна фигура. Но и гърбът й беше повече от достатъчен за разпознаване. Никълс!

Уилсън забеляза клиента си.

— Здравей, Харли — разтопи се той от усмивки и любезност в присъствието на човека с парите. — Ела и седни. Мистър Никълс намина при мен преди малко, така че го доведох.

— Здравейте — кисело поздрави Харли и Никълс кимна. Мускулчетата по бузите му потръпваха и той сякаш изпитваше известно неудобство от присъствието на Харли. Но все пак в погледа, който хвърли към младежа, проблясна игривост и гласът му прозвуча почти приятелски — въпреки високомерните нотки, — когато каза:

— Здравей, Харли. Как вървя делото?

— Питай го него — посочи към Уилсън Харли, докато наместваше краката си под масата в сепарето и сядаше. — Той е адвокатът. От него се очаква да ги разбира тия работи.

— А не ги ли разбира?

Харли вдигна рамене и източи врат към сервитьорката.

— О, предполагам, че ги разбира… Уиски със сода! — Той одобрително огледа момичето, което кимна и се отдалечи към бара, и едва тогава върна вниманието си върху Никълс. — Лошото е, че Уилсън може и да си мисли, че ги разбира, а пък аз го смятам за пълен некадърник.

Уилсън се начумери.

— Да не би да намекваш, че… — започна той, но Никълс вдигна помирително ръка.

— Хайде да не се заяждаме. Просто ми отговорете на въпроса. Вложил съм пари и искам да знам. Как върви делото?

Уилсън се постара лицето му да изразява откровеност.

— Честно казано, не съвсем добре. Страхувам се, че съдията е срещу нас. Ако ме бяхте послушали да изчакаме идването на друг съдия…

— Нямам време за отлагане — заяви Никълс. — До няколко дни трябва да съм на друго място. Дори в този момент трябваше вече да съм на път. Смятате ли, че е възможно да загубим делото?

Харли рязко се изсмя. Той си взе чашата от подноса на сервитьорката и я гаврътна под гневния поглед на Уилсън. Усмивката остана на лицето му, докато го слушаше как мънка:

— Има сериозна опасност да го загубим.

— Хмм… — Никълс с интерес се загледа в ноктите си. — Може би сбърках в избора си на адвокат.

— Съвсем сигурно е. — Харли махна на сервитьорката и си поръча отново. — Искаш ли да чуеш и моето мнение? Смятам, че си сбъркал и в избора на клиент, или иначе казано — на „посмешище“. Повдига ми се вече от тази история. Проклетата гадост около врата ми смърди, та се не трае. А и откъде да знам дали въобще има някаква полза от нея? Доколкото виждам, тя просто смърди и толкова.

— Има полза — сряза го Никълс. — Не бих те посъветвал да тръгваш без нея. Покойният Ханк Дженкинс не е особено силен дух — ако беше, досега да те е разкъсал на парчета и да е изгълтал бурените за десерт, — но без закрилата на това около врата ти ще се озовеш в много неизгодна позиция в мига, в който Дженкинс разбере, че си го свалил.