Читать «Смъртна присъда» онлайн - страница 7

Имаше право да се възмущава, но нали винаги ставаше така.

— Моля? — той изпусна следващата фраза на Мъри.

— Казвам, че е чудно защо не са ви включили в екипа — повтори секретарят.

— Да — разведри се Тиър. — Но нещата се изплъзнаха от ръцете ми. Не зависят от мен.

— Макар че бяхте в света на роботите.

— Сгреших, казват ми го. Можех да проваля всичко.

— Те се дразнят, защото сте се сдобили с информация от извора, а те не са. Не се оставяйте чудатите им титли да ви объркват, да ви внушават, че сте никой. Един здравомислещ лаик е за предпочитане пред учения слепец. Вие и аз… аз също съм лаик, както знаете… трябва да защитаваме правата си. Моля, вземете си цигара.

— Аз не пу… Ще си взема една, благодаря — албиносът бе поласкан от вниманието на високия гост. Затова обърна отново книжата си в нормално положение и запали цигарата си смело, но неуверено.

— Двайсет и пет години — започна тихо Тиър, но се задави от кашлица.

— Бихте ли ми отговорили на няколко въпроса за този свят?

— Да. Мен само за него ме питат. Но по-добре да бяхте ги попитали тях. Сигурно вече всичко са проучили — издуха той дима далеч от себе си.

— Честно казано, още не са започнали даже. А аз искам чистата информация без гарнитура от психологически тълкувания. Преди всичко какви хора… или неща… са тези роботи? Вие нямате техни фотографии, така ли?

— Ами не. Не ми се искаше да ги снимам. Но те не са предмети. Те са хора!

— Не са ли машини? А изглеждат ли като… хора?

— Да… почти. Поне външно. Аз донесох някои изследвания на клетъчната им структура. Данните са у Бордовия Магистър. Отвътре те са различни, както знаете, много са опростени. Но вие няма как да го знаете. Интересни са… и са приятни.

— По-опростени ли са от другите форми на живот на планетата?

— О, не. Планетата е много примитивна. И… и — пристъпите от кашлица не му позволяваха да продължи. Тиър загаси неумело цигарата. — Те са изградени от протоплазма. Не вярвам да имат и най-малка представа, че са роботи.

— Не. Сигурно е така. Ами имат ли развита наука?

— Не зная. Нямах възможност да разбера. Всичко беше толкова различно. Според мен само специалист ще разбере.

— Имат ли машини?

— Ами да! — учуди се албиносът на въпроса. — Много машини и от всякакви видове.

— Големи градове?

— Да!

— И вие ги харесвате? Защо? — заместник-министърът отвори широко очи.

— Не знам. Просто са добронамерени. Разбирахме се. Изобщо не ме притесняваха. Няма нищо определено, което да изтъкна. Може би защото ми беше трудно да се върна в къщи, а те не са с толкова тежки характери като хората.

— По-приятелски настроени ли са?

— Н-не. Не мога да кажа така. Те не ме приеха изцяло. Аз бях чужденец, не знаех езика им в началото… такива работи. Но… — той изведнъж вдигна глава и лицето му засия, — аз ги разбирах по-добре. По-добре вниквах в техните мисли. Аз… Но не зная защо.