Читать «Смъртна присъда» онлайн - страница 5

И някъде из тези купища камъни хората от един по-нов свят се ровеха, търсеха и се мъчеха да разберат истината.

Бордовият Магистър поклати недоволен глава и приглади посивялата си коса назад. Не беше се бръснал от една седмица:

— Бедата е там, че нямаме отправна точка. Има вероятност езикът да е изчезнал, но със системата от знаци нищо не може да бъде направено.

— Мисля, че е свършена огромна работа — отговори Бранд.

— А, удари в безпрогледна тъма! Игра на налучкване по преводите на вашия приятел албинос. Не възлагам никакви надежди на това.

— Глупости! Вие прекарахте две години по аномалията Нимиан, а тук сте само от два месеца, на място, което е сто хиляди пъти по-ценно. Нещо друго ви човърка вас — усмихна се мрачно Бранд. — Не е нужен психолог, за да разбера, че правителственият човек ви притеснява.

Бордовият Магистър отхапа края на една пура и изплю парченцето. После заговори бавно:

— Три неща у тоя твърдоглав идиот ме вбесяват. Първо: не ми харесва, когато правителството се намесва; второ: не обичам непознати да душат наоколо, когато ние сме на прага на най-голямото откритие в историята на психологията. Трето: какво толкова му трябва? Какво търси?

— Не знам.

— Какво би могъл да иска? Да сте мислили за това?

— Не. Честно казано, не ме интересува. Ако бях на ваше място, не бих му обръщал внимание. Предполагам, че знаете — този Мъри нарича себе си психолог.

— Знам.

— Предполагам знаете и това, че той проявява жив интерес към всичко, което правим.

— Бих казал, че интересът му е съвсем в реда на нещата.

— О! Знаете ли още какво… — гласът му изведнъж се сниши: — Тихо. Мъри е на вратата. Спокойно.

Уини Мъри ги поздрави усмихнат, но Бордовият Магистър му отвърна, като кимна сдържано.

— Е, сър, знаете ли вие, че съм на крака от четирисет и осем часа? — заговори Мъри отвлечено. — Вие сте се натъкнали на нещо. Нещо голямо.

— Благодаря.

— Не, не. Сериозно говоря. Светът на роботите съществува.

— Вие да не би да смятахте, че няма такова нещо?

— Човекът е скептик по природа — поклони се леко заместник-министърът. — Какви са бъдещите ви планове?

— Защо питате? — сопна му се Бордовият Магистър, без сам да разбере как думите изхвръкнаха от устата му. Сякаш действаха на своя глава.

— За да разбера дали съвпадат с моите.

— И какви са вашите?

— Не, не — усмихна се секретарят. — На вас се пада първенството да кажете какво смятате да правите. Колко дълго възнамерявате да останете тук?

— Толкова, колкото е необходимо, за да пристъпим истински към документите, които имаме.

— Това не е отговор. Какво имате предвид като казвате „да пристъпим истински“?

— Нямам ни най-малка представа. Може да са ни нужни години.

— О, проклятие.

Бордовият Магистър повдигна учудено вежди, но не каза нищо.

— Разбирам, че вие знаете местонахождението на света на роботите — взе да оглежда твърде внимателно ноктите си секретарят.

— Естествено. Тиър Реало е бил там. Неговата информация засега се доказва напълно.