Читать «Смъртна присъда» онлайн - страница 6

— Точно така. Албиносът. Ами тогава защо да не отидем там?

— Да отидем там! Невъзможно е!

— Може ли да запитам защо?

— Вижте, вие не сте тук по наша покана — Бордовият Магистър успя да укроти своето нетърпение. — И ние не ви молим да се разпореждате какви да са по-нататъшните ни действия. Но за да ви докажа, че не търся сблъсък, ще ви дам едно малко метафорично разяснение за нашия случай. Да допуснем, че някой ни подхвърли голяма и сложна машина, съставена от части и материали, от които ние нищо не разбираме. Те са толкова много, че ние дори не проумяваме как да сглобим частите, а още по-малко разбираме какво е действието им като цяло. А сега бихте ли ме посъветвали да пристъпя „на ура“ към деликатните, непонятни, движещи се части на машината, преди да знам какво е нейното предназначение?

— Имате право, разбира се, но вие се поддавате на мистика. Метафората ми се струва пресилена.

— Съвсем не. Тези позитронни роботи са конструирани с определена цел, за която ние не подозираме все още нищо. Не знаем какво е предназначението им. Единственото нещо, което ни е известно е, че роботите са били напълно изолирани, оставени самостоятелно да изпълняват мисията си. Да се намесим при такова положение би било равносилно да провалим експеримента. Ако отидем там цяла група, която се явява с непредвидимите си фактори и предизвиква нежелани реакции, всичко ще се опропасти. Най-малкото вмешателство…

— Дрън-дрън! Тиър Реало вече е бил там.

— Смятате ли, че аз не го знам? — Бордовият Магистър изведнъж загуби самообладание. — Мислите ли, че всичко това щеше да се случи, ако не бе онзи проклет албинос, един фанатичен невежа без никакви познания по психология?! Само Галактиката знае какви поразии е направил този идиот.

След бурния изблик на Бордовия Магистър всички се умълчаха. После Мъри почука замислено с нокът по зъбите си:

— Не знам, не знам… Но трябва да разбера. И не мога да чакам с години.

Мъри излезна. След него Бордовият Магистър изля гнева си пред Бранд:

— И как сега да го спрем да не ходи в света на роботите, ако той поиска да го направи?!

— Не виждам как би могъл да отиде, ако не му позволим. Не той оглавява експедицията.

— Не той ли? Точно по този въпрос исках да ви кажа нещо преди да влезем. Откакто сме пристигнали, на Дорлис са кацнали десет военни кораба.

— Какво?!

— Ами да.

— Защо?

— Причините, моето момче, са ми също така неизвестни.

— Имаш ли нещо против да вляза? — запита Уини Мъри учтиво и Тиър Реало вдигна сепнат очи от пръснатите книжа по бюрото си.

— Влезте. Ще поразтребя малко, за да има къде да седнете — албиносът махна нервно натрупаните документи от един стол.

Мъри седна и кръстоса дългите си крака:

— И тук ли работите? — кимна той по посока на бюрото.

Тиър тръсна глава и се усмихна едва-едва. Той автоматично събра листовете на купчинка и я обърна с изписаното надолу.

През месеците, откакто се бе върнал към Дорлис със стотина психолози — повече или по-малко известни, — той се бе почувствал отстранен от центъра на събитията. За него там вече там нямаше място. Освен да отговаря на въпросите за света на роботите, които бе виждал единствено той, албиносът вече не играеше никаква роля. И въпреки това усещаше, че всички искат той да си тръгне.