Читать «Смъртна присъда» онлайн - страница 2

— Но древните жители са знаели достатъчно. — Тиър потисна вълнението си. — И са умеели да установяват контрол.

— Поразително и интересно — отзова се вяло Бранд. — Но ти откъде знаеш?

— Намерих документи, които го потвърждават — изрече той и замълча, останал без дъх. — Цяла планета, Бранд. Един цял свят, заселен със същества, които са били под контрол във всяко едно отношение. Изучавани, направлявани, подлагани на експерименти. Не схващаш ли?

Бранд не забеляза нито един от обичайните белези за психическо разтройство. След по-обстойни изследвания…

— Сигурно си се подвел — отбеляза той с равен глас. — Такова нещо е напълно невъзможно. Не може човешки същества да бъдат ръководени ей така. Имах прекалено много въпросителни.

— Там е работата, Бранд. Те не са били хора.

— Какво?

— Те са роботи, позитронни роботи. Цял свят от роботи, Бранд, които не правят нищо друго, освен да се движат, да реагират на команди и да бъдат подлагани на изследвания от истински психолози.

— Това е лудост!

— Имам доказателства… светът на роботите все още съществува. Първата Конфедерация се разпадна, но светът на роботите продължи да съществува. Той все още съществува.

— От къде знаеш?

— През последните двайсет и пет години живях там! — изправи се поривисто Тиър Реало.

Бордовият Магистър отхвърли официалната си дреха с червени ресни и посегна към джоба си за една дълга, неравна и определено неофициална пура.

— Абсурдно — измърмори той. — Пълна безсмислица.

— Точно така — отзова се Бранд. — Аз не мога да го съобщя ей така пред Борда. Те няма да искат и да чуят. Първо на вас трябва да го кажа, а после, ако решите да застанете с авторитета си зад твърдението…

— О-о-о! Глупости! Не съм чувал нищо от… Кой е този човек?

— Един маниак, да си призная — въздъхна Бранд. — Учихме заедно на Арктур У. Още тогава си беше малко луд. Албинос. Саможив като дявол и вманиачен до мозъка на костите си на тема древна история. Ярък представител на онези, които като си наумят нещо, вървят с главата напред. Рови се из Дорлис вече двайсет и пет години, така казва. Събрал е летописите практически на цялата цивилизация.

— Да, знам ги тия — изпуфтя бясно Бордовият Магистър. — В телестатичните сериали един такъв брилянтен аматьор винаги прави големи открития. Независимият човек! Вълкът единак! Врели-некипели! Искали ли сте мнението на отдела по археология?

— Разбира се. Резултатът се оказа интересен. Никой не го е грижа за Дорлис. Не става дума само за древна история, разбирате ли? Говорим за петнайсет хиляди години. На практика това си е чиста митология. Уважаваните археолози не си губят времето с митове. И само един буквояд, лаик с еднопистов мозък ще вземе да разкрие някои неща. А ако тезата се окаже вярна, Дорлис ще бъде обявен за археологически рай.

Бордовият Магистър изкриви спокойното изражение на лицето си в умолителна гримаса:

— Не е много ласкаво признание за егото. Ако във всичко това има поне малко истина, така наречената Първа Конфедерация е разполагала с много по-развита психология от нашата; пред тях ние бихме изглеждали като разни идиоти слабоумници. Освен това вероятно са конструирали позитронни роботи, които да изпълняват седемдесет и пет команди с магнитуд над всичко онова, за което сме правили хелиографско описание. Родна Галактико! Помислете си само какво роля са играли математиците.