Читать «Самите богове» онлайн - страница 49

— Беше прекрасно — възкликна Один.

Трит само се взираше в Дюа, която го бе направила възможно.

Тя уплътняваше веществото си, завихряше се, трептеше. Изглежда сливането я бе засегнало най-силно.

— Ще го повторим — изрече тя забързано, — но по-късно, по-късно. Пуснете ме да си вървя.

Избяга. Не я спряха. Бяха прекалено замаяни, за да я задържат. Но след това неизменно ставаше все така. След сливане тя винаги изчезваше. Колкото и сполучливо да се оказваше сливането, тя ги напускаше. В нея изглежда имаше нещо, което я караше да остава сама.

Това безпокоеше Трит. Почти във всичко Дюа се различаваше от другите. А не трябваше да е така.

Отношението на Один беше друго. Често казваше:

— Защо не я оставиш на мира, Трит? Тя не е като другите и това означава, че е по-добра от тях. Ако им приличаше, сливането нямаше да е толкова сполучливо. Нима искаш облагите, без да заплатиш цената им?

Трит не разбра ясно думите му. Знаеше само, че тя трябва да се държи, както се полага.

— Искам да постъпва правилно — настоя той.

— Зная, Трит, зная. Но въпреки това я остави на спокойствие.

Один често сам смъмряше Дюа заради странностите й, но не желаеше Трит да го върши.

— Липсва ти такт, Трит — подмяташе той. Трит не знаеше какво точно е такт.

А сега… беше минало толкова време от първото им сливане, а бебе-Емоционална все още не се бе родило. Колко още? Бяха чакали доста дълго. А с течение на времето Дюа все повече се усамотяваше.

— Не яде достатъчно — уведоми го Трит.

— Когато настъпи времето… — поде Один.

— Винаги говориш за настъпване на времето, или че още не е настъпило. Най-напред все не намираше време да доведеш Дюа. Сега не намираш време за бебето. Дюа би трябвало…

Но Один се извърна.

— Тя е навън, Трит. Ако искаш да излезеш и да я прибереш, сякаш си й Родител, а не дясна-брънка, направи го. Но ти повтарям — остави я на спокойствие.

Трит отстъпи. Имаше много неща да каже, но не знаеше как да ги изрази.

2а

По някакъв неясен и далечен начин Дюа долавяше недоволството на дясната-брънка от нея и упорството й се засили.

Ако единият, другият или и двамата идваха да я вземат, всичко свършваше със сливане и тя се бунтуваше при тази мисъл. Трит имаше само това наум, както и децата, разбира се; само това желаеше Трит, третото, последното им дете; и всичко се свеждаше до децата и до все още липсващото бебе. А щом пожелаеше сливане, Трит го постигаше.

Когато станеше упорит, Трит властвуваше над триадата. Залавяше се за някаква проста мисъл и не се отказваше от нея, докато накрая Один и Дюа отстъпваха. Но сега тя нямаше да се подчини, нямаше…

Дори не се почувствува нелоялна при тази мисъл. Никога не очакваше да изпита към Один или към Трит силния копнеж, който те хранеха един към друг. Тя можеше да се слива и сама; те постигаха сливане само чрез нейното посредничество (защо тогава това не я издигаше в очите им?) Изпитваше силно удоволствие от тройното сливане; естествено, че го изпитваше, щеше да е глупаво да отрича; но то наподобяваше насладата, която усещаше, преминавайки през повърхността на скала — понякога го правеше скришом. Трит и Один никога не бяха изпитвали и не можеха да изпитат такова удоволствие.