Читать «Самите богове» онлайн - страница 48

— Уморих се от търпение.

— Зная, но въпреки това потърпи — на Твърдия отново му стана забавно.

Когато си отиде, Один се надигна и от гняв изредя.

— Как можа да го направиш, Трит? Знаеш ли кой беше?

— Един от Твърдите.

— Това беше Лостън. Моят личен учител. Не искам да го ядосвам.

— Защо ще се гневи? Аз бях учтив.

— Е, няма значение. — Один зае нормалната си форма. Това означаваше, че вече не е ядосан. (Трит изпита облекчение, макар че се постара да не го покаже.) — Крайно неудобно е моят глупав-десен да дойде и да заговори с моя Твърд.

— Защо тогава сам не го направи?

— Има нещо като подходящо време.

— Но за теб времето никога не е подходящо.

После обаче отъркаха повърхностите си, преустановиха спора и скоро след това се появи Дюа.

Лостън я доведе. Трит нищо не разбра; въобще не погледна Твърдия. Взираше се само в Дюа. Но после Один му разправи, че Лостън я е довел.

— Виждаш ли? — каза Трит. — Аз го помолих. Затова я доведе.

— Не — възрази Один. — Настъпи времето. Щеше да я доведе дори и никой от двамата ни да не беше говорил с него.

Трит не му повярва. Беше напълно уверен, че Дюа е при тях само заради неговата постъпка.

Наистина, в света никога не е имало същество като Дюа. Трит беше виждал много Емоционални. Всичките бяха привлекателни. Би приел всяка от тях за правилно сливане. Но след като видя Дюа, разбра, че никоя от другите нямаше да им допадне. Само Дюа. Само Дюа.

А Дюа знаеше точно какво да прави. Точно. По-късно сподели с тях, че никой не й е показвал. Никой никога не бе говорил с нея по този въпрос. Дори другите Емоционални не бяха й разправяли, защото ги отбягваше.

И въпреки това, когато тримата бяха заедно, всеки знаеше как да постъпва.

Дюа изредяваше. Повече отколкото Трит бе виждал да изредяват другите, отколкото смяташе, че е възможно. Превръщаше се в някакъв оцветен дим, който запълваше стаята и го замайваше. Той се движеше, без да знае, че се движи. Потопяваше се във въздуха, който беше Дюа.

Не изпитваше чувство на проникване, нищо подобно. Трит не усещаше съпротивление, никакво триене. Само някакво изплуване навътре и бързо трептене. Усещаше как започва да изредява едновременно и то без страхотното усилие, което обикновено трябваше да полага. Когато Дюа го изпълваше, без усилие успяваше да изредява до плътен дим. Изредяването се превърна в нещо като разливане, в огромен, спокоен разлив.

Виждаше неясно Один да се приближава от другата страна, от ляво на Дюа. И той също изредяваше. После, също като при всяко разтърсване от досег, той се опря до Один. Но в същност не последва разтърсване. Трит чувствуваше без чувства, знаеше без познания. Плъзна се в Один и Один се вмъкна в него. Не можеше да каже дали е обгърнал Один или той него, или пък двамата се бяха обгърнали взаимно.

Накрая се разделиха и се заоглеждаха. Бяха се сливали в продължение на няколко дни. Разбира се, за сливането беше необходимо време. Колкото по-добро беше, толкова по-дълго траеше, макар че след това им се струваше като миг и нищо не помнеха. В по-късния им живот рядко им отнемаше повече време от първия път.