Читать «Самите богове» онлайн - страница 127

— Хайде не започвай — рече Невил.

Последва кратко мълчание.

— Е и какво ще правиш с него? — попита Селена.

— Ще му дам място да работи. Може да е безполезен като учен, но все ще даде някакъв принос. Ще прави достатъчно впечатление; представителят вече е разговарял с него.

— Зная.

— Историята му е романтична като на човек, чиято кариера е била погубена и който се опитва да се реабилитира.

— Наистина ли?

— Точно така. Сигурен съм, че много ще ти хареса. Ще ти я разправи, ако го попиташ. И това ще е добре. Ако на Луната някакъв романтичен земен жител работи върху маниакален проект, той ще бъде превъзходен обект, който да занимава представителя на Земята. Ще отклонява вниманието, ще краси витрината. Дори чрез него, кой знае, може би ще разберем по-добре какво става на Земята… Продължавай да се държиш приятелски с него, Селена.

10

Селена се изсмя и звукът прозвуча с метален оттенък в слушалката на Денисън. Тялото й беше скрито в скафандър.

— Хайде, Бен — подкани го тя, — няма причина да се страхуваш. Вече не си новак… от един месец си тук.

— Двадесет и осем дни — измърмори Денисън.

Задушаваше се в скафандъра.

— Един месец — настоя Селена. — Дойде доста след полуземието, а сега има вече доста време оттогава. — Тя посочи към бляскавия полукръг на Земята върху южното небе.

— Добре, но почакай. На открито не съм толкова храбър, колкото под повърхността. А ако падна?

— Какво ако паднеш? По вашите стандарти притеглянето е слабо, наклонът е лек, а скафандърът ти е здрав. Ако паднеш, просто се остави да се плъзгаш и да се въргаляш. И то е доста забавно.

Денисън се огледа със съмнение. Лунната повърхност се простираше красиво в светлината на Земята. Беше чернобяла; меко и нежно бяло в сравнение с осветените от Слънцето пейзажи, които бе наблюдавал при предприетото преди една седмица пътешествие с цел да разгледа слънчевите батерии, които се простираха от хоризонт до хоризонт в Морето на дъждовете. А и черното беше някак по-меко, защото липсваше пламтящият контраст на същинския ден. Звездите блестяха божествено, а Земята… Земята с белите си вихри върху син фон и надзъртащите кафяви петна беше безкрайно привлекателна.

— Ей — подвикна той, — имаш ли нещо против да се държа за теб?

— Не, разбира се. А и няма да се изкачваме чак догоре. Ще се задоволим с наклона за начинаещи. Само се опитай да не изоставаш. Ще се движа бавно.

Крачките й бяха дълги, бавни, поклащащи се и той полагаше усилия да бъде в синхрон с нея. Склонът под тях беше прашен и с всяка стъпка вдигаха ситен прах, който при липсата на въздух бързо улягаше. Успяваше да изравнява крачките си с нейните, но с известно усилие.

— Добре — похвали го Селена, като го подкрепяше, вплела ръка в неговата. — Много си добър за землянин… не, трябваше да кажа за имигрант…

— Благодаря.

— Макар да не е много по-добро, предполагам. Имигрант за преселник е също така обидно, както и землянин за земен жител. Трябва просто да кажа, че си много добър за мъж на твоята възраст.

— Не! Това е много по-лошо — Денисън се бе задъхал леко и усещаше, че челото му овлажнява.