Читать «Робот АЛ-76 се е заблудил» онлайн - страница 4

— О, не бих могъл. Трябва да се залавям за работа. — Роботът поклати глава. — Как бихте се чувствали, ако изоставахте от квотата си с всеки изминал час? С всяка изминала минута? Искам да работя. Трябва да работя!

Пейн кисело си даде сметка, че работата май няма да се окаже толкова лесна. Той рече:

— Е, добре. Понеже виждам, че не си никак глупав, ще ти дам някои разяснения. Получих пряка заповед от твоя ръководител на секция, в която се казва, че трябва да останеш тук. Впрочем, нареждането важи докато той сам не изпрати да те повикат.

— Но защо? — попита подозрително АЛ-76.

— Това е всичко, което мога да ти кажа. Работата е секретна. Свързана е с правителствени разпореждания. — Мислено Пейн отправи гореща молитва роботът да се хване на въдицата. Знаеше, че някои роботи са наистина умни, но този му приличаше на някой от по-ранните модели.

Докато Пейн се молеше, АЛ-76 съобразяваше. Мозъкът му бе пригоден изключително за работа с Дезинтегратор на Луната и не беше от особена полза, когато ставаше дума за абстрактно мислене, ала по някакъв начин още откакто се беше изгубил АЛ-76 усещаше, че в мисловните му процеси е настъпила странна промяна. Необичайната среда му въздействаше бавно, но сигурно.

Следващите му думи бяха толкова проницателни, че прозвучаха едва ли не лукаво:

— Как се казва ръководителят ми на секция?

Пейн преглътна шумно и потъна в ожесточен размисъл.

— Ал — произнесе след малко с обидено изражение, — подозренията ти ме тревожат. Не бих могъл да ти кажа името му. Та тук и дърветата имат уши!

Роботът невъзмутимо инспектира най-близкото дърво.

— Не, нямат — отговори той.

— Знам. Искам да кажа, че шпионите ни дебнат от всякъде.

— Шпионите?

— Да. Нали се сещаш: лошите хора, които искат да разрушат Лунна станция 17?

— Но с каква цел?

— Защото са лоши. И освен това искат да унищожат теб, така че се налага за известно време да останеш тук, за да не те намерят.

— Но… но аз трябва да си намеря Дезинтегратора. Не бива да изоставам от нормата.

— И ще си го получиш, обещавам — заяви съвсем искрено Пейн, докато също толкова искрено проклинаше на ум ограничения мозък на робота. — Утре ще поръчам да ти изпратят един. Да, още утре.

Надяваше се, че за това време хората от фабриката вече ще са дошли, а в джобовете му ще са се изсипали цели купища от прекрасно зелени стодоларови банкноти.

Ала под суровото въздействие на странния свят около него механизмът на мислене на АЛ-76 приемаше все по-причудливи форми:

— Не — отсече упорито той. — Трябва да получа Дезинтегратор още сега. — Роботът сковано раздвижи части и неумолимо се изправи. — Най-добре да го потърся още малко.

Пейн отчаяно се хвърли след него и увисна на едната студена ръка от метал.

— Послушай ме! — изписка той. — Трябва да останеш…

В този момент нещо като че ли прищрака в ума на робота. Всички странности в заобикалящата го среда най-сетне се обединиха в едно. В нещо, което експлодира безшумно и остави след себе си мозък, работещ с невероятна, бясно подобряваща се резултатност.