Читать «Робот АЛ-76 се е заблудил» онлайн - страница 10

Той закрещя високо и дрезгаво:

— Ей, ти, роботът, да разглобиш веднага тази дяволия, чуваш ли? Разбий я на парчета! Забрави, че някога въобще изобщо съм имал вземане-даване с нея. Двамата с теб не се познаваме, нали разбираш? Нито дума! Забрави всичко!

Въобще не очакваше заповедите му да имат какъвто и да било ефект; виковете му бяха просто рефлекс. Онова, което не знаеше бе, че роботът винаги се подчинява на заповедите на човека, освен когато това не е свързано с опасност за друг човек.

Следователно АЛ-76 съсредоточено и методично започна да разрушава своя Дезинтегратор и да го превръща в купчина отломки и трески.

Точно когато тъпчеше последните два кубически сантиметра от машината, пристигнаха Сам Тоб и неговите спътници, а Рандолф Пейн, доловил, че това са истинските собственици на робота, се смъкна от клоните на дървото с главата надолу и тътри да бяга.

Нямаше никакво желание да почака някой да му даде награда.

Остин Уайлд, робоинженер, се обърна към Сам Тоб и попита:

— Демонтирали ли сте нещо от робота?

Тоб поклати глава и процеди през зъби:

— Нищичко. Абсолютно нищо. Забравил е всичко, което се е случило след като е напуснал фабриката. Сигурно е получил заповед да забрави, в противен случай паметта му нямаше да е като бял лист хартия. Каква беше онази купчина боклуци, с която се занимаваше?

— Именно. Купчина боклуци! Но преди да стъпче всичко, най-вероятно е била Дезинтегратор. Точно в този момент много би ми се искало да спипам за шията приятелчето, което му е наредило да го направи. Или, ако е възможно, да го измъчвам бавно в продължение на дни. Виж тук!

Изкачваха се по склона на онова, което преди се бе наричало Планината на Птицечовката. По точно там, където върхът й бе отрязан. Уайлд прокара ръка по идеално гладката повърхност, минаваща едновременно през почвата и скалите.

— Какъв Дезинтегратор! — рече с възхищение. — За малко е щял да изтръгне планината от недрата й.

— Какво го е накарало да го построи?

Уайлд сви рамене:

— Не се знае. Някакъв фактор в заобикалящата го среда — и без друго няма начин да узнаем със сигурност — е влязъл в реакция пригодения му за лунна работа позитронен мозък. Сега вече шансовете ни да възпроизведем същите условия са не по-големи от едно на милиард; още повече, че е забравил всичко. Никога няма да имаме такъв Дезинтегратор.

— Все едно. Важното е, че си върнахме робота.

— Така ли мислиш? — В гласа на робоинженера се долавяше горчивина. — Явно никога не си имал работа с Дезинтеграторите ни на Луната. Гълтат колосални количества енергия и дори не искат да започнат да се държат както се очаква от тях, преди да си достигнал потенциал от поне един милион волта. Този Дезинтегратор е работил на друг принцип. Вече разгледах под микроскоп останките. Искаш ли да видиш единствения източник на енергия, който открих?