Читать «Перфектна служба» онлайн - страница 5

— В последно време стана така — продължи тя. — Когато бях студентка, всичко беше наред, тогава той едва започваше. Но аз не ставам за жена на велик мъж, а той започва да се издига. Иска да съм умела стопанка и да му отворя вратите към високопоставеното общество… като Г… Г… Гладис Клафърн.

Носът й се бе зачервил, жената се извърна, за да скрие очите си.

Но Тони не гледаше нея. Очите му се рееха из стаята:

— Аз мога да ви помогна да се грижите за къщата.

— Но тя не струва нищо — избухна Клер. — А има нужда от майсторска ръка, за да придобие стил. Аз не мога да го направя. Аз мога само да я направя удобна. Не мога дори да я издокарам като тези от снимките в списанията за красив дом.

— Искате ли такава къща?

— От това да не би стане по-добре… от едното желание?

— Аз мога да помогна — очите на Тони се взираха право в нейните.

— Знаеш ли нещо за дизайн и вътрешно оформление?

— Това е сред нещата, които една добра домакиня би трябвало да знае?

— О, да.

— В такъв случай аз имам потенциал да го науча. Можете ли да ми намерите книги на тази тема?

Тогава нещо се отприщи.

Клер, стиснала шапката си, за да я запази от нахалните пориви на вятъра, бе донесла от библиотеката два дебели тома за изкуството да се подрежда дом. Тя наблюдаваше как Тони прелиства страниците на единия. За пръв път виждаше пръстите му да вършат умело нещо друго освен домашните задължения.

Не проумявам как го правят, мислеше си тя и в порив на внезапно желание тя посегна към неговата ръка, придърпа я към себе си. Тони не се възпротиви, остави ръката си за внимателен оглед.

— Забележително — каза тя. — Дори и ноктите на пръстите ти изглеждат истински.

— Това е обмислено, разбира се — после шеговито добави: — Кожата е от еластична пластмаса, а скелетът — от лека метална сплав. Тези неща забавляват ли ви?

— О, не — вдигна тя зачервеното си лице. — Просто се чувствам малко притеснена, като че ли съм надникнала вътре в тебе. А не е моя работа. Ти не ме питаш какво имам аз отвътре.

— В моя мозък не е заложен такъв вид любопитство. Аз мога да действам само в рамките на възможностите си, както знаете.

Настъпи тишина, от която Клер почувства, че нещо я стегна отвътре. Защо все забравяше, че той е машина. Нещата вече сами по себе си трябваше да й го напомнят. Толкова ли бе зажадняла за съчувствие, че можеше да приеме дори един робот за равен на нея… защото той й съчувстваше?

Забеляза, че Тони все още прелиства страниците… кажи-речи без полза, тогава в нея изведнъж се породи силно усещане за превъзходство:

— Ти не можеш да четеш, нали?

Тони вдигна очи към нея:

— Аз чета в момента, госпожо Белмон — гласът му бе спокоен, без следа от укор.

— Но… — посочи тя с безсмислен жест книгата.

— Аз сканирам страниците, ако точно за това ме питате. Аз чета фотографирайки.

Падна вечерта и когато Клер най-после си легна, Тони бе преминал вече към втория том, седнал там в тъмнината или в онова, което ограничените възможности на Клер възприемаха като тъмнина.