Читать «Перфектна служба» онлайн - страница 7

А веднъж, когато един Възвеличал Сам Себе Си Надут Балон, в един от най-пищните салони за облекло, високомерно правеше на пух и прах нейните описания за гардероба, с който трябва да се сдобие (а описанията й бяха направени на не особено добър френски с лошо произношение, при това на чисто френската 57-а улица), тя се обади на Тони, а после подаде слушалката на мосюто:

— Ако не възразявате — тонът й бе решителен, но пръстите й леко потреперваха, — бих искала да си поговорите с моя… м-м-м… секретар.

Дундестият се придвижи до телефона, положил тържествено едната си ръка на гърба. Той вдигна слушалката с два пръста и каза едно изтънчено „Да“, замълча за малко, после пак изрече „Да“, този път последва доста по-дълга пауза, дойде ред на прецедените през зъби възражения, които бързо се стопиха, още една пауза, накрая прозвуча едно много смирено „Да“ и слушалката бе положена на мястото й.

— Ако мадам би желала да ме последва — той бе засегнат и интонацията му прозвуча съответно хладно, — аз ще се постарая да удовлетворя нейните искания.

— Изчакайте ме само за една секунда — тя се спусна към телефона: — Ало, Тони, не зная какво си му казал, но то свърши работа. Благодаря. Ти си… — тя се мъчеше да намери подходяща дума, но бързо с предаде и накрая изписука: — м… едно съкровище!

Оказа се, че не друг, а Гладис Клафърн е приковала поглед в нея, докато Клер разговаряше. Една малко слисана и малко развеселена Гладис Клафърн я наблюдаваше, килнала леко на една страна главата си.

— Госпожо Белмон?

Кръвта на Клер се оттече нанякъде до капка… ей така, в един миг. Тя успя само да кимне — глуповато, като марионетка.

Гладис се усмихна някак си безочливо, но какво точно внушаваше тази безочливост, човек не би могъл да реши:

— Не знаех, че пазарувате тук! — сякаш мястото загуби безвъзвратно ценноста си в нейните очи поради този факт.

— Обикновено не — каза Клер скромно.

— Да не би да сте направили нещо с косата си? Тя е доста… необикновена… О, надявам се да ме извините, но вашият съпруг не се ли казва Лорънс? Струва ми се, че името му е Лорънс.

Сякаш менгеме бе стиснало челюстите на Клер, но се налагаше да обясни. Нямаше как.

— Тони е приятел на моя съпруг. Той ми помага в избора на някои неща.

— Разбирам. И предполагам заради това е цяло съкровище. — Гладис мина покрай нея с усмивка, отнасяйки със себе си светлината и топлината на целия свят.

Клер не постави под съмнение факта, че се обърна за утеха не към друг, а към Тони. Десетте дни с него я бяха излекували от нейната сдържаност. Сега можеше да плаче пред него, да плаче и да даде воля на яростта си:

— Бях кръгла г-глупачка — избухна тя от гняв, подръпвайки нервно мократа си от сълзи кърпичка. — Тя така ми действа. Не зная защо. Просто ми влияе. Трябваше да я… изритам. Трябваше да я фрасна веднъж, та да я поваля и да я стъпча.

— Можеш ли толкова много да мразиш едно човешко същество? — запита Тони с учудваща мекота. — Тази част от човешкия мозък е недостъпна за мене.