Читать «Изгубеният робот» онлайн - страница 9
Айзък Азимов
— Това разбирам, доктор Кълвин. Но защо само „Нестор-10“ напусна мястото си?
— А! Приготвихме им малка изненада. В пространството между мен и роботите имаше не гама-лъчи, а инфрачервени. Обикновено топлинно излъчване, абсолютно безвредно. „Нестор-10“ знаеше това и се втурна напред. Той очакваше, че и останалите ще постъпят така под действието на Първия закон. Само след няколко части от секундата той си спомни, че обикновеният „НС-2“ е способен само да открие наличието на излъчване, но не и неговия характер. Че сред тях само той единствен може да определя дължината на вълните благодарение на обучението, което беше преминал на Хипербазата под ръководството на обикновените хора. Тази мисъл не му беше минала веднага през ума, защото беше твърде унизителна за него. А обикновените роботи знаеха, че пространството, което ги отделяше от мен, е гибелно за тях, тъй като ние им го бяхме казали; само „Нестор-10“ знаеше, че лъжем. И за някакъв си миг той забрави или просто не пожела да си спомни, че другите роботи могат да знаят по-малко, отколкото хората… Погуби го комплексът за превъзходство…
Информация за текста
Isaac Asimov
Little Lost Robot, 1947
Източник: http://kosmos.pass.as/
Сканиране и разпознаване: ???
Редакция: Mandor, 2008 (#)
Публикация:
сп. „Космос“, 1970, бр.7
Превод от руски: Наталия Воронова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5429]
Последна редакция: 2008-02-23 11:55:47