Читать «Изгубеният робот» онлайн - страница 7
Айзък Азимов
Влезе номер четиринадесети — оставаха още четиридесет и девет.
Богерт вдигна поглед от листа и попита:
— Кой пореден номер имаш?
— Четиринадесети. — Роботът представи номерчето си.
— Седни. Днес не си идвал?
— Не.
— Виж какво, след малко още един човек ще бъде в опасност. Когато излезеш оттук, ще те отведат в една кабина, където ще изчакаш спокойно, докато станеш нужен. Разбра ли?
— Да.
— Ако човекът бъде в опасност, ще се опиташ да го, спасиш, нали?
— Разбира се.
— За нещастие между тебе и този човек ще минават гама-лъчи.
Мълчание.
— Ти знаеш ли какво е това гама-лъчи? — рязко попита Богерт.
— Някакво излъчване?
Следващият въпрос беше зададен с приятелски тон, сякаш между другото:
— Имал ли си някога работа с гама-лъчи?
— Не — уверено отвърна роботът.
— Хм… Ето какво, гама-лъчите ще те убият, мигновено. Ще унищожат мозъка ти. Трябва да го знаеш и да го запомниш. Разбира се, ти не искаш да бъдеш унищожен?
— Естествено. — Роботът изглеждаше потресен. После той бавно каза: — Но ако между мен и човека, когото заплашва опасност, се окажат гама-лъчи, то как бих могъл да го спася? Аз просто ще загина безполезно.
— Да, вярно е. — Богерт имаше вид на затруднен. — Мога да те посъветвам само едно, ако откриеш между себе си и човека гама-излъчване, можеш да останеш на мястото си.
Роботът явно се почувствува облекчен.
— Благодаря. Нали тогава няма никакъв смисъл…
— Разбира се. Но ако няма някакво опасно излъчване, тогава е съвсем друго, нали?
— Ясно. Без съмнение.
— Сега можеш да си отидеш. Човекът зад вратата ще те отведе в кабинката. Чакай там!
Голямата радиационна камера беше отново в пълна готовност. Роботите чакаха търпеливо в своите дървени кабинки, които бяха отворени към центъра, но разделени помежду си с преградки.
Доктор Кълвин съгласуваше с Блек последните детайли, а Кълнер с голяма кърпа бавно изтриваше потта от челото си.
— Сигурен ли сте — настойчиво питаше Сюзън, — че нито един от роботите не е имал възможността да разговаря с останалите след разпита?
— Съвсем — отговори Блек. — Те не размениха нито една дума.
— И всеки се намира в определената за него кабинка?
— Ето плана.
Психологът погледна замислено чертежа.
— Хм.
Кълнер надникна през рамото й.
— А по какъв принцип сте ги подредили, доктор Кълвин?
— Помолих онези роботи, които бяха проявили и най-малкото отклонение по време на предишните опити, да бъдат поставени в едната страна на кръга. Аз ще седя в центъра и искам да ги следя особено внимателно.
— Вие ще седите там? — възкликна Богерт.
— Защо не? — хладно възрази тя. — Това, което се надявам да видя, може да продължи само един миг. Не мога да рискувам, трябва сама да ги наблюдавам. Питър, вие ще бъдете в галерията и ви моля да следите роботите от другата страна на кръга. Наредих филмирането на всеки робот, Кълнер, в случай, че нищо не забележим. Ако се наложи, нека роботите да останат по местата си, докато не проявим и разгледаме филмите. Нито един от тях не трябва да си отива или да се разхожда из помещението. Разбрахте ли?