Читать «Двестагодишният мъж» онлайн - страница 14

— Точно така — съгласи се Андрю. Обърна се към домакина: — Създали сте андроид, нали? Робот, който е абсолютно копие на човека, включително консистенцията на кожата.

— Да. Андроидите работеха перфектно, въпреки че единственият метал беше в мозъка им. Тялото им бе изградено от синтетична кожа и сухожилия. Въпреки това, бяха достатъчно твърди и тежки.

Пол изглеждаше заинтересован.

— Не знаех това. Колко от тях са на пазара?

— Нито един — отговори Смит-Робъртсън. — Бяха прекалено скъпи, освен това приликата им с човека бе поразителна. Нямаше да се продадат.

— Но компанията е запазила образците, предполагам — обади се Андрю. — Бих искал да подмените металното ми тяло с органично. Искам да стана андроид.

— Велики Боже! — възкликна Пол.

— Това е невъзможно — отговори Смит-Робъртсън.

— Защо? Аз съм в състояние да платя за извършената услуга.

— Не произвеждаме андроиди.

— Правите го по ваша преценка — намеси се Пол. — Това не означава, че не можете?

— При всички случаи, производството на андроиди противоречи на обществените интереси — заяви Смит-Робъртсън.

— Но не и на закона — подчерта Пол.

— Няма значение. Ние не произвеждаме андроиди!

Пол прочисти гърлото си.

— Господин Смит-Робъртсън — каза той, — Андрю е свободен робот и законът го защитава. Предполагам, този факт Ви е известен?

— Прекалено добре.

— Като такъв, Андрю предпочита да се облича. В резултат на това, той често е подлаган на унижения от невежи хора. Въпреки че закон за защита правата на роботите съществува, не бих могъл да се справя с този проблем. Съдебните зали са пълни със съдии, които не вярват в правата му.

— Корпорацията разбра това от самото начало. Вашият баща не го осъзна.

— Моят баща е покойник — сряза го Пол. — Тук съм свидетел на явна обида върху определен обект.

— Не разбирам за какво говорите — каза Смит-Робъртсън.

— Клиентът ми Андрю Мартин, той току-що стана такъв, поиска от компанията „Американски роботи и механични същества“ да бъде подменен. Според вашите правила, всеки робот над двадесет и пет годишна възраст подлежи на подмяна.

— Позитронният мозък на моя клиент притежава тялото на клиента ми — продължи усмихнат Пол. — То положително е над лимитната възраст. Позитронният мозък изисква подмяна на металното тяло с органично. Готов е да плати за това. Ако Вие му откажете, клиентът ми ще се почувства унижен и ние ще Ви съдим!

Обществото широко ще бъде въвлечено в този процес. Смея да ви припомня, че „Американски роботи“ не се ползва с добро име. Дори онези, които успешно използват труда на роботите и са доволни от тях, гледат на фирмата Ви с подозрение. Ще възникне огромно негодувание срещу властта и богатствата на Вашата компания. Какъвто и да е резултатът от делото, възмущението на публиката срещу Вас ще бъде налице. Сигурен съм, че ще предпочетете изобщо да не стига до съд. Не забравяйте и факта, че клиентът ми е много богат, освен това ще живее още векове наред. Нищо няма да го спре да продължи да се бори за правата си.