Читать «Двестагодишният човек» онлайн - страница 5

— Благодаря ви, сър.

— И това се дължи на теб, Ендрю, не го забравяй. Сигурен съм, че Майски е сложил край на обобщените схеми веднага след като те видя. Той не обича непредвиденото… Знаеш ли колко пъти те е искал, за да те изследва? Девет пъти! Но аз никога не му разреших да те вземе и сега, след като се пенсионира, ще ни остави на спокойствие.

И така, косата на Сър оредя и посивя, а лицето му подпухна, докато Ендрю изглеждаше по-добре, отколкото когато бе дошъл в семейството.

Мем се бе присъединила към някаква артистична колония някъде из Европа, а Мис бе станала поетеса в Ню Йорк. Те пишеха понякога, но не много често. Малка мис бе омъжена и живееше наблизо. Тя казваше, че не иска да се разделя с Ендрю и когато се роди детето й, Малък сър, позволи на Ендрю да държи биберона и да го храни.

Когато се роди внукът, Ендрю почувства, че Сър има кой да му замени тия, които го бяха напуснали. Нямаше да е толкова несправедливо да се обърне към него с молбата си.

— Сър, много щедро беше от ваша страна да ми позволите да харча парите си, както пожелая.

— Те са твои пари, Ендрю.

— Само благодарение на вашето добро желание, сър. Не вярвам законът да е можел да ви попречи да ги задържите за себе си.

— Законът не може да ме убеди да постъпвам нечестно, Ендрю.

— Въпреки всички разходи и въпреки данъците, сър, аз имам близо шестстотин хиляди долара.

— Зная, Ендрю.

— Искам да ви ги дам, сър.

— Няма да ги взема, Ендрю.

— В замяна на нещо, което можете да ми дадете, сър.

— И какво е то, Ендрю?

— Свободата ми, сър.

— Твоята…

— Искам да откупя свободата си, сър.

6

Не се оказа толкова лесно. Сър се бе изчервил, бе възкликнал: „Господи!“, бе се обърнал и излязъл от стаята.

Малка мис успя да го убеди, предизвикателно и грубо — и то пред Ендрю. В течение на тридесет години никой не се бе колебал да говори пред Ендрю независимо дали разговорът се отнасяше до него или не. Той беше само робот.

— Татко, защо го приемаш като лична обида? — каза му тя. — Той пак ще бъде тук. Ще ни бъде верен. Ендрю не може да постъпва другояче. Това е вградено в него. Той иска само една формалност на думи. Иска да бъде наричан свободен. Толкова ли е ужасно? Нима не го е заслужил? За бога, ние с него говорим за това от години.

— Значи от години говорите?

— Да, и той постоянно отлагаше от страх да не те обиди. Аз го накарах да говори с теб.

— Той не знае какво е свобода. Той е робот.

— Татко, ти не го познаваш. Прочел е всичко, което имаме в библиотеката. Не зная какво чувства вътре в себе си, но не зная какви са и твоите чувства. Когато разговаряш с него, виждаш, че реагира на различни абстракции също като теб и мен, а какво друго има значение? Ако реакциите на някой друг са като твоите, какво повече можеш да искаш?

— Законът няма да възприеме подобно отношение — рече гневно Сър. — Слушай, ти! — обърна се той към Ендрю с нарочно груб глас. — Не мога да те освободя освен по законен път, а ако отидем в съда, не само че няма да получиш свободата си, но и властите ще бъдат официално уведомени за парите ти. Ще ти кажат, че роботът няма право да печели пари. Нима това бълнуване заслужава да загубиш парите си?