Читать «Двестагодишният човек» онлайн - страница 3

— Това е геометрична форма, сър, която подхожда на влакнестия строеж на дървото.

На следващия ден Сър му донесе друго, по-голямо парче дърво и електрически вибронож.

— Направи нещо от това, Ендрю — нареди му той. — Каквото пожелаеш.

Ендрю се зае със задачата, а Сър го наблюдаваше, после дълго гледа готовото произведение. Оттогава вече Ендрю не прислужваше на масата. Вмести това му наредиха да чете книги за конструиране на мебели и той се научи да прави шкафове и бюра.

— Това са поразяващи произведения, Ендрю — заяви Сър.

— Приятно ми е да ги правя, сър — отвърна Ендрю.

— Приятно ти е?

— Някак си веригите на мозъка ми провеждат по-леко. Чувал съм ви да употребявате думата „приятно ми е“ и начинът, по който я използвате, отговаря на това, което чувствам. Приятно ми е да ги правя, сър.

3

Джерълд Мартин заведе Ендрю в районното бюро на „Юнайтид Стейтс Роботс енд Мъкеникъл Мен“. Като член на местното законодателно тяло той лесно успя да уреди среща с главния робопсихолог. Всъщност именно като член на местния законодателен орган той бе успял да се снабди с робот — през онези дни, когато роботите бяха рядкост.

Навремето Ендрю не разбра нищо, но по-късно, когато бе научил повече неща, той се върна отново към тази сцена и я видя в нова светлина.

Робопсихологът Мертън Мански слушаше, като все повече смръщваше вежди и на няколко пъти успя да спре пръстите си да не барабанят по масата. Чертите на лицето му бяха изопнати, по челото имаше бръчки и сякаш можеше да е и по-млад, отколкото изглеждаше.

— Роботиката не е точна наука, мистър Мартин — каза той. — Не мога да ви го обясня подробно, но математиката, с която се определя разполагането на позитронните схеми, е твърде сложна и позволява само приблизителни решения. Естествено, тъй като изграждаме всичко въз основа на трите закона, те са неотменими. Ние, разбира се, ще сменим вашия робот.

— О, не — възпря го Сър. — Въобще не става въпрос за неизправност от негова страна. Той изпълнява превъзходно всички възложени му задачи. Важното е, че освен това прави чудесни дърворезби и никога не се повтаря. Създава произведения на изкуството.

Мански беше объркан.

— Странно. Разбира се, ние вече се опитваме да изготвяме обобщени схеми… Действително ли влага творчество според вас?

— Вижте сам. — Сър му подаде малка дървена сфера, върху която беше изрязана сцена на игра — момчетата и момичетата бяха толкова малки, че едва се различаваха, но имаха идеални пропорции и толкова естествено се сливаха с влакнестия строеж, че самите нишки сякаш също бяха изрязани.

— Той ли го е направил? — възкликна Мански. Върна сферата, като поклати глава. — Чиста случайност. Нещо в схемата.

— Можете ли да го повторите?

— Вероятно не. Нищо подобно не сме забелязали досега.

— Много добре! Нямам нищо против Ендрю да е единственият.

— Предполагам, че компанията ще иска да върнете вашия робот за изследвания — рече Мански.

— И дума не може да става — заяви решително Сър. — Не си го въобразявайте дори. — Обърна се към Ендрю: — А сега да си вървим.

— Както пожелаете, сър — отвърна Ендрю.