Читать «Двестагодишният човек» онлайн - страница 4

4

Мис бе започнала да ходи по срещи с момчета и не се свърташе много из къщи. Сега хоризонтът на Ендрю се запълваше от Малка мис, вече не толкова малка. Тя никога не забрави, че първото изрязано от дърво украшение той бе направил за нея. Носеше го на сребърна верижка на врата си. Тя първа възрази против навика на Сър да раздава произведенията му.

— Татко, ако някой ги иска, нека да плаща за тях. Струват си.

— Не ти прилича да си алчна, Манди.

— Не на нас, татко. На художника.

Ендрю дотогава не бе чувал тази дума и когато остана сам, я потърси в енциклопедията. След това отново направиха посещение, този път при адвоката на Сър.

— Какво мислиш за това, Джон? — попита го Сър.

Адвокатът беше Джон Фейнголд. Имаше бяла коса, издут корем и контактните му лещи бяха оцветени по края в яркозелено. Той разгледа малката плочка, която Сър му бе дал.

— Красива е… Но вече зная новината. Това е резба, направена от твоя робот. Същия, когото си довел.

— Да, Ендрю ги прави. Нали така, Ендрю?

— Да, сър — отвърна Ендрю.

— Колко би платил за това, Джон? — попита Сър.

— Не мога да кажа. Не съм колекционер на такива неща.

— Ще повярваш ли, че ми предложиха двеста и петдесет долара за такова малко нещо? Ендрю изработи столове, които се продадоха по петстотин долара. В банката има двеста хиляди долара от произведенията на Ендрю.

— Господи, той те прави богаташ, Джерълд.

— Полубогаташ — уточни Сър. — Половината е по сметка на името Ендрю Мартин.

— На робота?

— Точно така. И искам да зная дали това е законно.

— Законно? — Столът на Фейнголд изскърца, когато той се облегна в него. — Няма такъв прецедент, Джерълд. Как твоят робот подписа необходимите документи?

— Той може да се подписва и аз занесох подписа му в банката. Него самия не го заведох. Има ли още нещо, което трябва да се направи?

— Хм. — Очите на Фейнголд сякаш обърнаха погледа си навътре за миг. След това той каза: — Можем да учредим съвет за попечителство, който да се занимава с всички финансови въпроси от негово име, и така ще поставим слой изолация между него и враждебния свят. С изключение на това съветът ми е да не правим нищо. Засега никой не те спира. Ако някой има възражения, нека той да заведе дело.

— А ти ще се заемеш ли със случая, ако бъде заведено дело?

— Разбира се, ако ми се заплати.

— Колко?

— Нещо като това. — Фейнголд посочи дървената плочка.

— Нормално — съгласи се Сър.

— Ендрю, доволен ли си, че имаш пари? — обърна се Фейнголд към робота.

— Да, сър.

— Какво смяташ да правиш с тях?

— Да плащам за неща, сър, за които в противен случай ще трябва да плаща Сър. Така ще му спестя разходи, сър.

5

Такива случаи се появиха. Поправките бяха скъпи, а още по-скъпо струваха подобренията. С годините се произвеждаха нови модели роботи и Сър се грижеше Ендрю да получава всяко ново устройство, докато той се превърна в образец на метално превъзходство. Всичко беше платено от Ендрю. Той настояваше за това.

Само позитронните схеми оставаха недокоснати. По този въпрос Сър беше категоричен.

— Новите не са толкова добри като твоите, Ендрю — твърдеше той. — Новите роботи нищо не струват. Компанията се научи да прави по-точни схеми. Новите роботи не дават отклонения. Те вършат онова, за което са предназначени, и нищо друго. Аз те предпочитам пред тях.