Читать «Двестагодишният човек» онлайн - страница 20

— Доктор Магдеску, вие не разбирате същественото. Нямате друг избор, освен да изпълните желанието ми. Ако подобно устройство може да се вгради в моето тяло, то ще може да се вгражда и в телата на хората. Тенденцията да се удължава човешкият живот чрез протезиращи устройства вече се очертава ясно. Не съществуват по-добри устройства от тези, които аз съм проектирал и продължавам да проектирам.

Мога да ви уведомя, че чрез фирмата „Фейнголд и Мартин“ аз притежавам патенти за тях. Ние имаме пълната възможност да се заемем сами да произвеждаме протезиращите устройства и да стигнем дотам, че да създаваме човешки същества с много от качествата на роботите. Тогава вашата дейност ще пострада.

Но ако вие се заемете с мене сега и се съгласите да вършите същото в бъдеще при подобни условия, ще получите разрешение да използувате патентите и необходимата технология както за производството на роботи, така и за изработване на протези за човешки същества. Начално разрешение, естествено, няма да получите, докато не бъде успешно завършена първата операция, и не измине достатъчно време, за да се установи, че тя е била успешна.

Ендрю почти не усети задръжките на Първия закон при строгите условия, които поставяше на човешкото същество. Бе се научил да мисли, че с течение на времето онова, което изглеждаше жестоко, се оказваше добро.

Магдеску беше смаян.

— Не съм аз, който може да реши подобно нещо — рече той. — Подобно решение трябва да се вземе от ръководството на корпорацията и за това е необходимо време.

— Аз мога да изчакам в разумен срок — съгласи се Ендрю, — но само в разумен срок. — И той със задоволство си помисли, че дори Пол не би могъл да се справи по-успешно.

16

Необходимото време не бе прекалено дълго и операцията се оказа успешна.

— Аз бях против операцията, Ендрю — каза му Магдеску, — но не по причините, които може би сте си помислили. Нямаше да възразя срещу експеримента, ако се извършваше с някой друг. Не исках да рискувам вашия позитронен мозък. Сега, след като позитронните ви схеми взаимодействуват със симулирани нерви, вероятно ще бъде трудно да се запази непокътнат мозъкът, ако тялото се разстрои.

— Имам пълно доверие в способностите на хората от „Ю. С. Роботс“ — заяви Ендрю. — А сега вече мога да ям.

— Е, да, можете да пиете зехтин. От време на време горивната камера ще трябва да се прочиства, както вече ви обяснихме. Доста неприятно, струва ми се.

— Вероятно, но ако нямах намерение да продължа. Самопречистването не е невъзможно. Всъщност работя над устройство, което ще обработва твърди храни, в които ще има неразграждащи се фракции — несмилаеми материи, така да се каже, които ще трябва да се изхвърлят.

— Ще трябва да разработите и анус.

— Еквивалент.

— Какво друго, Ендрю?

— Всичко друго.

— Дори генитални органи?

— Доколкото съвпадат с плановете ми. Моето тяло представлява платно, върху което възнамерявам да нарисувам…

Магдеску изчака той да завърши изречението си, но след като това не стана, го довърши сам.

— Човек?

— Ще видим — отвърна Ендрю.