Читать «Двестагодишният човек» онлайн - страница 21

— Това е дребна амбиция, Ендрю. Вие сте по-добър от човек. От мига, в който предпочетохте органиката, вие сте започнали да слизате надолу.

— Мозъкът ми не е пострадал.

— Вярно е. Съгласен съм. Но, Ендрю, новият напредък в протезиращите устройства стана възможен благодарение на вашите патенти и те се продават под ваше име. Всички ви признават за изобретател и ви се отдава дължимата почит — такъв, какъвто сте. Защо искате да продължите да играете с тялото си?

Ендрю не отговори.

Почестите не закъсняха. Той прие да членува в няколко научни дружества, включително и в едно, посветено на новата наука, която той бе създал; науката, която бе нарекъл робобиология, но бе преименувана в протезология.

На сто и петдесет годишнината от конструирането му „Ю. С. Роботс“ даде вечеря в негова чест. И ако Ендрю разкри някаква ирония в това, той си премълча.

Алвин Магдеску се бе пенсионирал, но дойде, за да председателствува вечерята. Сам той бе на деветдесет и четири години и все още беше жив, защото имаше протезиращи устройства, които между другото изпълняваха функциите на черния дроб и бъбреците. Вечерята достигна връхната си точка, когато Магдеску след кратка и емоционална реч вдигна чаша в чест на „сто и петдесет годишния робот“.

Лицевите мускули на Ендрю бяха конструирани отново, така че можеха да придават различни изражения на лицето му, но по време на цялата церемония той остана тържествено безучастен. Не му харесваше да бъде сто и петдесет годишният робот.

17

Накрая протезологията отведе Ендрю от Земята. През десетилетията след честването на сто и петдесет годишнината Луната се бе превърнала в свят, по-земен във всяко отношение от самата Земя, с изключение на гравитационното притегляне и гъсто населените градове в недрата й.

Там протезиращите устройства трябваше да се изработят, като се взима предвид по-слабото притегляне и поради това Ендрю прекара пет години на Луната, където работи с местните протезолози, за да направи необходимите изменения. Когато не работеше, той се разхождаше сред населението от роботи, всеки от които се отнасяше към него с присъщото им спрямо хората раболепие.

Върна се на сравнително скучната и тиха Земя и посети бюрото на „Фейнголд и Мартин“, за да съобщи, че се е завърнал.

Сегашният ръководител на фирмата, Саймън Дилонг, се изненада.

— Съобщиха ни, че се връщате, Ендрю (едва не каза „мистър Мартин“), но ви очаквахме едва следващата седмица.

— Изчерпа ми се търпението — заяви рязко Ендрю. Искаше веднага да стигне до съществения въпрос. — На Луната, Саймън, бях ръководител на изследователски екип от двадесет учени — хора. Издавах заповеди, на които никой не противоречеше. Лунните роботи ме почитаха като човек. Защо тогава не съм човешко същество?

В погледа на Дилонг блесна искрица на предпазливост.

— Скъпи Ендрю, както току-що сам обяснихте, към вас се отнасят като към човешко същество и роботите, и хората. В такъв случай вие сте човешко същество де факто — каза той.

— Да бъда човешко същество де факто не е достатъчно. Искам не само да се отнасят към мен като към човешко същество, но и по закон да бъда човек. Да бъда човешко същество де юре.