Читать «Двестагодишният човек» онлайн - страница 17

— В такъв случай… — запъна се Смайт-Робъртсън и млъкна.

— Виждам, че ще се съгласите — рече Пол — Може би ще проявите нерешителност, но накрая ще се съгласите. Позволете ми в такъв случай да ви уверя в още нещо. Ако в процеса на прехвърляне на мозъка на моя клиент от сегашното му тяло в органичното той бъде макар и най-леко увреден, аз няма да се успокоя, докато не срина корпорацията със земята. Ако е необходимо, ще взема всички възможни мерки, за да мобилизирам общественото мнение срещу корпорацията, в случай че дори една нишка от платинено-иридиевия мозък на клиента ми бъде повредена. — Той се обърна към Ендрю и го попита: — Съгласен ли си с мен, Ендрю?

Ендрю се двоуми доста време. Това означаваше да се съгласи с лъжа, изнудване, дразнене и унижаване на човешко същество. Но няма физическо увреждане, няма физическо увреждане, каза си той. Накрая успя да произнесе едва чуто:

— Да.

14

Беше също като да те създават отново. Цели дни, седмици и накрая месеци Ендрю се чувствуваше, сякаш не е същият, и най-простите действия водеха до съмнения.

Пол беше побеснял от гняв.

— Повредили са те, Ендрю. Ще трябва да заведем дело.

Ендрю заговори много бавно:

— Не трябва. Никога няма да докажеш зъл…

— Зъл умисъл?

— Зъл умисъл. Освен това ставам все по-силен, по-добре се чувствам. Това е от тре…

— Тревогата?

— Травмата. Все пак никога досега не е извършвана такава оп… о… оп…

Ендрю усещаше мозъка си отвътре. Никой друг не би могъл да го стори. Той знаеше, че е добре, и през месеците, които му бяха необходими, за да се научи на пълна координация и позитронно взаимодействие, той прекарваше часове пред огледалото.

Не беше напълно очовечен! Лицето му беше безизразно — прекалено безизразно, а движенията прекалено отмерени. Липсваше им безгрижната грациозност на човешкото същество, но може би това щеше да дойде с времето. Поне сега можеше да носи дрехи, без да изпъква нелепата аномалия на подаващото се от тях метално лице.

Накрая един ден той заяви:

— Ще започна отново работа.

— Това означава, че си добре — засмя се Пол. — Какво ще правиш? Нова книга?

— Не — отвърна Ендрю. — Живея твърде дълго, за да може някоя професия да ме увлече така, че да не ме пуска. Имаше време, когато бях преди всичко художник, и мога да се върна към това. Имаше време, когато бях историк, и може отново да се заема с писане. Но сега искам да стана робобиолог.

— Искаш да кажеш робопсихолог?

— Не. Това би означавало да изучавам позитронните мозъци, а засега ми лиспва подобно желание. Робобиологът според мен трябва да се занимава с тялото, което е прикрепено към този мозък.

— Това не е ли специалист по роботика?

— Специалистът по роботика работи с метални тела. Аз ще изучавам органичното хуманоидно тяло, каквото само аз притежавам, доколкото ми е известно.

— Стесняваш си полето на действие — каза замислено Пол. — Като художник всички представи ти принадлежаха; като историк се занимаваше предимно с роботи; като робобиолог ще си зает само със себе си.