Читать «Двестагодишният човек» онлайн - страница 16

Пол беше изненадан.

— Господи! — възкликна той.

— Напълно невъзможно! — заяви твърдо Смайт-Робъртсън.

— Защо да е невъзможно? — попита Ендрю. — Ще заплатя всякаква разумна сума, разбира се.

— Ние не произвеждаме андроиди — отговори Смайт-Робъртсън.

— Вие не желаете да произвеждате андроиди — намеси се веднага Пол. — А това не означава, че не можете да ги произвеждате.

— Въпреки това производството на андроиди е против обществената ни политика — заяви Смайт-Робъртсън.

— Няма закон, който да го забранява — каза Пол.

— Въпреки това ние не ги произвеждаме и няма да ги произвеждаме.

Пол се изкашля, за да прочисти гърлото си.

— Мистър Смайт-Робъртсън, Ендрю е свободен робот, който може да се възползува от закона, гарантиращ правата на роботите. Предполагал, че го съзнавате?

— Прекалено добре дори.

— Този робот в качеството си на свободен робот предпочита да носи дрехи. В резултат него често го унижават неразумни човешки същества въпреки закона срещу унижаване на роботите. Трудно е да се преследват неуточнени нарушения, които не предизвикват общо неодобрение сред онези, които трябва да решават кой е виновен и кой невинен.

— Нашата фирма разбра това още от началото. За съжаление фирмата на вашия баща не можа да го разбере.

— Баща ми почина — рече Пол, — но аз виждам тук явно нарушение и явен виновник.

— За какво говорите? — заинтересува се Смайт-Робъртсън.

— Моят клиент, Ендрю Мартин — той току-що ми стана клиент, — е свободен робот, който има правото да поиска от „Ю. С. Роботс енд Мъкеникъл Мен“ да извърши замяна, каквато корпорацията извършва за всеки притежател на робот на повече от двадесет и пет години. Всъщност корпорацията настоява за подобни замени. — Пол се усмихна и напълно спокойно продължи. — Позитронният мозък на моя клиент е притежател на тялото на клиента ми, а то е доста по-възрастно от двадесет и пет години. Позитронният мозък иска да бъде сменено тялото и предлага да заплати разумна цена за андроидно тяло. Ако откажете, ще унижите моя клиент и ние ще заведем дело. Общественото мнение едва ли би подкрепило искането на някой робот в подобен случай, но нека ви напомня, че „Ю. С. Роботс“ не е популярна сред обществото. Дори онези, които най-много използват и печелят от роботи, се отнасят с подозрение към корпорацията. Това вероятно е остатък от времето, когато роботите всяваха страх. Може да е и негодувание срещу мощта и богатството на корпорацията, която притежава световен монопол. Каквато и да е причината, негодуванието съществува и мисля, че ще предпочете да не се забърквате в съдебен процес, още повече че моят клиент е богат, ще живее още много векове и няма причина да не води битката вечно.

Омайт-Робъртсън бавно почервеня.

— Вие се опитвате да ме принудите…

— Не ви принуждавам нищо — заяви Пол. — Ако пожелаете да откажете да изпълните разумното искане на моя клиент, можете да го сторите и ние ще си отидем, без да кажем дума повече. Но ще заведем дело, тъй като имаме това право, и ще видите, че накрая ще загубите.