Читать «Битките на пролетта» онлайн - страница 3

После обаче сърцето ми се смекчи. Помислих си: "Бедното момче! Горкото момче! Нима с тяло като неговото би могъл да вземе участие в някоя от присъщите на доброто университетско образование дейности? Да играе футбол, да бяга, да се бори, да тегли въже? Когато другите младоци крещят: „Този стар хамбар е наш. Можем да си ушием сами костюми. Хайде да си измислим сами мюзикъл и да го изиграем!“ Какво би могъл да направи той? С дробове като неговите не би могъл да пее никаква друга партия освен едва чуто сопрано.

Естествено, че бе принуден против волята си да се отдаде на позорното занимание да учи.

Казах му меко, почти нежно:

— Артаксерксес, момчето ми, вярно ли е, че изучаваш висша математика и икономика?

Той кимна утвърдително с глава и допълни:

— И антропология също.

Едва успях да подтисна едно възклицание на отвращение и казах:

— А вярно ли е, че ходиш на лекции?

— Съжалявам, сър, но е така. В края на годината ще бъда административен отговорник на студентите.

В ъгълчето на едното му око се криеше издайническа сълза, така че колкото и да бях ужасен, все пак успях да изтръгна мъничко надежда от факта, че поне осъзнава в какво греховно тресавище е затънал. Затова си позволих да му кажа:

— Дете мое, не можеш ли, макар и толкова късно, да се откажеш от тези ужасни и порочни занимания и да поемеш по чистия и неопетнен студентски начин на живот?

— Не мога — изхлипа той. — Отишъл съм твърде далеч. Никой не може да ми помогне.

Бях готов да се хвана и за сламката.

— Няма ли някое почтено момиче в този колеж, което да се заеме с теб? Женската любов е правела чудеса в миналото. Сигурно ще може и сега.

Очите му светнаха. Явно бях докоснал вярната струна.

— Филомел Криб — изрече той задъхано. — Тя е слънцето, луната и звездите, които озаряват с лъчите си морето на душата ми.

— А! — казах аз, улавяйки чувството, което се криеше под тази сдържана фразеология. — Знае ли тя за това?

— Как бих могъл да и кажа? Силата на презрението й ще ме убие.

— Би ли се отказал от висшата математика, за да изтриеш това презрение?

Той провеси глава.

— Аз съм слаб, толкова слаб.

Оставих го твърдо решен да намеря незабавно Филомел Криб.

Не ми отне много време. Бързо се отправих към регистратурата, защото твърдо вярвах, че ще намеря името й сред записаните в курса за напреднали по ръководене на овации и сред почитателките на минорните припеви в драмсъстава. Открих я в студиото за репетиции на агитки.

Почаках търпеливо, докато сложните тактове на тропането с крака и мелодичното врещене заглъхнат. После ми показаха Филомел. Беше русокоса, средна на ръст, здрава и добре изпотена. Очертанията на фигурата й ме накараха да разтегна уста в одобрителна усмивка. Ясно бе, че погребано под ученолюбивите перверзии на Артаксерксес туптеше сърце, което, макар и смътно, осъзнаваше къде се крият истинските интереси на студента.

След като си взе душ и се нагизди в живописна доста оскъдна студентска рокличка, тя дойде да се запознаем — свежа и блестяща, като окъпана в роса ливада.