Читать «Битките на пролетта» онлайн - страница 6

Филомел и аз също отидохме и застанахме в крайните редици на тълпата от весели студенти, нетърпеливи да видят зрелището. Артаксерксес се появи с тракащи от страх зъби. В едната си ръка стискаше тежък том, озаглавен „Наръчник по химия и физика“. Дори и в тази изключително кризисна ситуация той не можеше да се отърве от порока си.

Булуип стоеше високо изправен, а мускулите под грижливо разкъсаната му фланелка играеха страховито.

— Шнел, научих, че клюкарстваш по мой адрес — започна той. — Тъй като съм истински лоялен колежанин, ще ти дам шанс да отречеш това преди да те разкъсам на парченца. Казвал ли си на някого, че си ме видял да чета книга?

— Веднъж те видях да гледаш един комикс, но тъй като го държеше наопаки, мисля, че не го четеше и не казах на никого — отвърна обстоятелствено Артаксерксес.

— Казвал ли си някога, че ме е страх от момичетата и че само се хваля за неща, които не мога да направя?

— Чух едни момичета да разказват това, но никога не съм го споделял с никого, Булуип.

Булуип направи пауза. Най-;ошото тепърва предстоеше.

— О’кей, Шнел, а казвал ли си някога, че съм клозетен плъх?

— Не, сър. Това, което казах, е, че се държите определено по абсурден начин.

— Значи отричаш всичко?

— Категорично.

— И признаваш, че всичко това не е вярно?

— Абсолютно.

— Тогава — великодушно процеди през зъби Булуип — няма да те убивам. Само ще ти строша едно-две ребра.

— Битките на пролетта! — разкрещяха се студентите, докато, заливайки се от смях, оформиха кръг около двамата противници.

Това ще бъде честна битка — провъзгласи Булуип, който, макар и да беше жесток побойник, спазваше студентския кодекс. — Никой няма да помага нито на мен, нито на него. Ще спазваме стриктно принципа „всеки за себе си“.

— Какво по-честно от това? — откликна в хор ревностната публика.

— Свали си очилата, Шнел! — нареди Булуип.

— Не! — смело отвърна Артаксерксес, при което един от зрителите безцеремонно му ги смъкна от носа.

— Хей — запротестира Артаксерксес, — така помагаш на Булуип.

— Не е вярно. Помагам на теб — отвърна студентът, който държеше очилата.

— Но така не виждам ясно Булуип — оплака се Артаксерксес.

— Не се тревожи — успокои го Булуип, — ще ме усетиш съвсем ясно. — И без повече приказки той размаха приличния си на свински бут юмрук към брадичката на Артаксерксес.

Той изсвистя във въздуха. Булуип се олюля силно, защото Артаксерксес се бе отместил назад, когато юмрукът го приближи. Размина му се на косъм.

Нападателят гледаше изумен, а жертвата се блещеше от изненада.

— Достатъчно — процеди Булуип. — Сега ще си го получиш. — Той пристъпи напред, а ръцете му се редуваха да замахват във въздуха като боксьор на сухи тренировки.

Артаксерксес танцуваше наляво и надясно с изражение на крайна възбуда, та чак наистина ме достраша да не вземе да настине от вятъра, който могъщата фигура на Булуип правеше докато цепеше въздуха.