Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 75

— Да — бавно каза Тривайз, загледан във върховете на пръстите си. — И аз изтъкнах този пример вчера.

— Нека да се върнем на темата, приятелю — обади се Пелорат. — Какво е известното за Земята, което един скептик може да приеме?

— Твърде малко — отвърна Дениадор. — Ние допускаме, че има някаква планета, на която се е развил човешкият род, тъй като е крайно невероятно един и същи вид — толкова подобен, че да може да се кръстосва — да се е появил независимо на няколко планети, та дори и само на две. Можем условно да наричаме този първоначален свят Земя. Всеобщото мнение е, че Земята се намира в нашия край на Галактиката, тъй като тукашните светове са извънредно стари, а е логично първите заселени да са по-близо до първоначалния.

— Земята има ли някакви специфични особености, освен че е първоначалната планета? — попита Пелорат разпалено.

— Нещо конкретно ли имате предвид? — вметна Дениадор с мимолетната си усмивка.

— Имам предвид спътника й, който някои наричат Луна. Той е необичаен, нали?

— Това е подвеждащ въпрос, доктор Пелорат. Насочвате ме към определени мисли.

— Не казвам какво е необичайното в Луната.

— Размерите й, разбира се. Прав ли съм? Да, виждам, че съм прав. Във всички легенди за Земята се говори за внушителното й количество биологически видове и за огромния й спътник — около 3000–3500 километра в диаметър. Лесно е да се приеме разнообразието от видове, тъй като то идва естествено с биологическата еволюция, ако изобщо познанията ни за този процес са верни. По-трудно е да се повярва в гигантския спътник. Никой друг обитаем свят в Галактиката не притежава подобен. Големите спътници предпочитат газовите гиганти, на които няма живот. Затова аз като скептик не приемам съществуването на Луната.

— Ако Земята е уникална със своите милиони видове — каза Пелорат, — не е ли допустимо да има и уникален спътник? Двете особености може да са свързани.

Дениадор се усмихна.

— Не виждам как наличието на милиони видове на Земята може да създаде гигантски спътник от нищото.

— А обратното? Може би гигантският спътник е спомогнал за създаването на милионите видове.

— Не, не разбирам как е възможно да стане.

— А историята за радиоактивността на Земята? — запита Тривайз.

— Това е всеобщото мнение или, ако предпочитате, всеобщото вярване.

— Но — възрази съветникът — Земята не е могла да бъде толкова радиоактивна, че да направи живота невъзможен в течение на милиардите години, през които го е поддържала. Как е станала радиоактивна? Ядрена война?

— Такова е преобладаващото мнение, съветник Тривайз.

— От начина, по който го казвате, разбирам, че вие не го споделяте.

— Липсват сведения да е имало такава война. Разпространеното вярване, дори да е всеобщо, не е доказателство само по себе си.

— Какво друго може да се е случило?

— Няма данни да се е случило нещо. Възможно е радиоактивността да е една напълно измислена легенда, както и огромният спътник.