Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 73

— Ако това е така, в което се съмнявам, Тривайз — възрази Блис, — действията й са мотивирани от суеверие. Възхищаваш ли му се?

— Нито се възхищавам, нито я осъждам. Суеверието винаги ръководи постъпките там, където липсва знание. Фондацията вярва в Плана на Селдън, макар че никой в пределите й не може да го разбере, да изтълкува детайлите му, нито да го използва за предвиждане на бъдещето. Ние го следваме сляпо от незнание. Това не е ли суеверие?

— Да, възможно е.

— Гея също. Вие вярвате, че съм ви дал правилното решение, като отсъдих, че трябва да погълнете Галактиката в един огромен организъм, но нито знаете на какво основание съм прав, нито дали за вас ще бъде безопасно да приемете такова решение. Вие сте склонни да го следвате само от незнание и дори се дразните от мен, защото искам да стигна до доказателства, които да разпръснат невежеството и направят вярата излишна. Това не е ли суеверие?

— Мисля, че те хвана на тясно, Блис — обади се Пелорат.

— Не е. В своето търсене той или няма да намери нищо, или ще открие онова, което потвърждава решението му.

— И в подкрепа — заключи Тривайз — разполагаш само с невежеството и вярата. С други думи, чисто суеверие!

25

Васил Дениадор беше нисък човек с дребни черти, който явно имаше навик да вдига поглед, без да прави същото с главата си. Това, съчетано с внезапните усмивки, които периодично озаряваха неговото лице, създаваше впечатлението, че се надсмива над целия свят.

Кабинетът му беше дълъг и тесен, засипан с ленти в привиден безпорядък, не защото бяха разхвърляни, а понеже не бяха равномерно разположени в нишите си и това придаваше неугледен вид на рафтовете. Трите стола, които той посочи на своите посетители, също не бяха еднакви и по тях личаха следи от неотдавнашно бърсане на прах.

— Янов Пелорат, Голан Тривайз и Блис — каза той. — Не зная второто ви име, госпожо.

— Обикновено ме наричат просто Блис — рече тя и седна.

— Това всъщност е достатъчно — стрелна я с очи Дениадор. — Вие сте толкова очарователна, че може да ви се прости дори ако нямахте никакво име.

След като всички вече бяха седнали, ученият подхвана:

— Чувал съм за вас, доктор Пелорат, макар да не сме си кореспондирали. Вие сте от Фондацията, нали? От Терминус?

— Да, доктор Дениадор.

— А вие, съветник Тривайз? Струва ми се, научих, че неотдавна са ви изключили от Съвета и изпратили в изгнание. Но така и не разбрах защо.

— Не съм изключен, господине. Все още съм член на Съвета, въпреки че не знам кога ще поема отново задълженията си. И не съм изпратен в изгнание. Възложена ми е задача, относно която искаме да се посъветваме с вас.

— Ще се радвам да ви бъда полезен — кимна Дениадор. — А госпожа Блаженство? И тя ли е от Терминус?

— Тя е от другаде, докторе — бързо вметна Тривайз.

— А, странен свят, този Другаде. Много необикновен вид човешки същества живеят там. Но след като сте от столицата на Фондацията, Терминус, плюс една привлекателна жена, а министър Мица Лизалор не е известна със симпатиите си и към двете категории, как така тя ви препоръча толкова горещо на моите скромни грижи?